Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

В търсене на изход от ситуацията той театрално сведе поглед към часовника си и по лицето му се изписа учудване.

— О, колко е късно! — възкликна той. — Мисля, че е по-добре да се връщам при Форума на Траян. Реставрационните работи ще продължат до сутринта и професор Понтиверди разчита на мен.

Инспекторката не изглеждаше доволна.

— Никъде няма да ходите, докато аз не разреша — каза тя с леден глас.

— Защо? Нуждаете ли се от мен?

Валентина погледна към покритото тяло на пода.

— Разследвам престъпление и вашите умения могат да ми бъдат полезни.

— Но какво още искате да знаете?

— Да разбера какво проучване е правила жертвата и каква с връзката му с убийството. Това може да е ключът към загадката.

Историкът енергично поклати глава.

— Не съм казвал, че има връзка.

— Аз го казвам.

Това изявление смая Томаш. Той тутакси погледна към трупа и после към инспекторката.

— Моля? — изненадано попита той. — Смятате, че Патрисия с била убита заради онова, което е търсила? Защо го казвате?

Валентина отново се отдръпна.

— Имам си причини — отвърна лаконично тя. Сложи ръка върху Codex Vaticanus и са върна на въпроса, който бе най-важен според нея. — Обяснете ми какви са тези грешки в Библията, които тя е търсила в този документ.

Историкът се поколеба. Трябваше ли да тръгва по този път, след като не знаеше къде ще го отведе? Инстинктът му казваше не . Осъзнаваше, че е възможно да каже неща, които един вярващ би сметнал за оскърбителни, и не беше сигурен, че това е разумно. Всеки човек си има своите убеждения, кой беше той, че да ги поставя под съмнение?

Но имаше и друго. Убита бе негова приятелка и щом инспекторът, който разследваше случая, смяташе, че неговите умения и познания можеха да бъдат полезни, защо да не помогне? Освен това не можеше да забрави малката подробност, че го бяха сметнали за заподозрян. Предчувстваше, че отказът да съдейства би могъл да му създаде проблеми.

Томаш си пое дъх, затвори очи за миг като парашутист, преди да скочи в нищото, и пристъпи към онова, от което най-много се страхуваше.

— Много добре — съгласи се той. — Но нека първо да изясним нещо.

— Както кажете.

Томаш се взря в небесносините очи на Валентина, сякаш искаше да проникне в съзнанието й и да разбере какво я вълнува.

— Предполагам, че сте християнка.

Инспекторката от Криминалната полиция кимна леко и издърпа изпод яката на ризата си тънка сребърна верижка.

— Католичка — отвърна тя, като показа малък кръст, който висете на верижката. — Все пак съм италианка, нали?

— В такъв случай има нещо, което трябва да разберете — започна уверено той и постави ръка на гърдите си. — Аз съм историк. В своите изследвания историците не се ръководят от религиозната вяра, техните заключения се основават на доказателства: археологически находки или текстове. В случая с Новия завет говорим изцяло за ръкописи. Те са много важен източник на информация за това какво точно се е случило по времето, когато е живял Исус. Затова трябва да се ползват предпазливо. Историкът трябва да е наясно с намеренията и обстоятелствата около автора на текста, за да открие нещата между редовете. Например, ако в статия във вестник „Правда“ 27 27 Официален вестник на Комунистическата партия в СССР между 1918 и 1991 година. Вестникът се издава и днес. — Б.пр. от времето на Съветския съюз прочетем, че справедливостта е победила в процеса срещу някакъв империалистически слуга, който поставял под съмнение революцията, ще трябва да игнорираме цялата идеологическа реторика и да схванем информацията, скрита в новината: бил е екзекутиран човек, който се е опълчил на комунистическия режим. Нали?

Погледът на Валентина стана студен.

— Нима сравнявате християнството с комунизма?

— Разбира се, че не — побърза да обясни той. — Просто казвам, че текстът изразява целта на своя автор и условията, в които е живял, затова историкът трябва да ги има предвид, докато чете. Авторите на евангелията не са искали чисто и просто да разкажат за живота на Исус. Намерението им е било да го прославят и да внушат на другите, че той е месия. Това е нещо, което историкът не може да подмине. Разбирате ли?

Италианката кимна.

— Естествено, не съм глупава — отвърна тя. — Същото правят и следователите, нали? Когато изслушваме свидетел, ние интерпретираме казаното в зависимост от ситуацията, в която се намира, и неговите намерения. Не всички негови твърдения трябва да се приемат буквално. Това е очевидно.