Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Инспекторката направи две крачки встрани и посочи бял лист хартия, който лежеше на пода.

— Знаете ли какво е това?

Томаш застана до италианката и се наведе, за да го види отблизо.

— Колко странно — промърмори той. — Не прилича на нито един от езиците, които познавам.

— Сигурен ли сте?

Историкът задържа погледа си върху непознатите символи още няколко секунди, търсейки следи, които да го отведат до отговора, и накрая се изправи.

— Абсолютно.

— Вижте внимателно.

Томаш се съсредоточи върху загадъчните знаци. Един от символите, последният, привлече вниманието му; изглеждаше напълно различен от останалите. За да го разгледа от друг ъгъл, той отстъпи няколко крачки и завъртя листа хартия. Наведе се, за да анализира отново мистериозния надпис. След секунди устните му се разтегнаха в усмивка и той направи знак на инспекторката да се приближи.

— Елате да видите.

Валентина отиде до него, наведе се над листа и прочете символите в преобърната перспектива.

— Alma? 24 24 Душа, дух (порт.). Думата има еднакво значение на испански и италиански език. — Б.пр. — произнесе тя, без да отделя поглед от листа. — Какво, по дяволите, означава това?

Историкът наведе глава.

— Е, хайде — възкликна той и посочи думата, — не знаете ли?

— На италиански alma означава дух.

— Както и на португалски.

— Но какво означава в този контекст?

Томаш сви устни, което показваше, че не знае отговора.

— Не знам. Дали убиецът не иска да ни се представи като изгубена душа? Дали не намеква, че никога няма да бъде хванат, защото се изплъзва като дух?

Валентина потупа събеседника си по рамото и окуражително изръкопляска, видимо впечатлена.

— Добър сте, в това няма съмнение — одобрително каза тя. Изправи се и предизвикателно се взря в него. — Може би ще успеете да ми помогнете с една друга загадка. Искате ли да видите?

— Покажете ми я.

Инспекторката му направи знак да я последва, заобиколи трупа и се приближи до масата за четене в Sala Consultazioni Manoscritti . Върху полираната повърхност лежеше огромна книга, отворена на една от последните страници.

— Знаете ли какво е това?

Томаш предпазливо я последва, като внимаваше да не настъпи някое петно кръв и по този начин да затрудни работата по събирането на доказателства. Подпря се на масата, наведе се над книгата и от състоянието на пергамента заключи, че това е някакъв много стар документ. Прочете няколко реда и смръщи вежди.

— Апостол Павел — заключи той. — Откъс от Послание до евреите — вдиша аромата на пергамента и усети сладникавото ухание, което му бяха придали вековете. — Старинен препис на Библията. На старогръцки език. — Той погледна въпросително италианката. — Кой е този ръкопис?

Валентина вдигна книгата и погледна надписа върху твърдата корица.

— Codex Valicanus.

Като прочете заглавието, историкът зина от учудване и отново впери поглед в ръкописа, този път скептично, сякаш не вярваше на очите си. Той направи нов оглед на пергамента, за да се увери, че наистина е толкова стар, а след това се приближи и го помириса. Резултатът го смая.

— Нима това е Codex Valicanus ? Оригиналният документ?

— Разбира се. Защо сте толкова изненадан?

Томаш го взе от ръцете на инспекторката и изключително внимателно го постави върху масата, сякаш държеше изящен кристален свещник.

— Това е един от най-ценните ръкописи в света! — каза строго той. — Не може да се държи просто така! Господи, та той е единствен по рода си! Безценен е! Той е като… като Мона Лиза на ръкописите, разбирате ли? — Томаш хвърли бърз поглед към вратата, сякаш там стоеше папата и щеше да го осъди най-строго за това, че не се отнася както подобава към съкровището. — Нямах представа, че толкова лесно позволяват справки с оригиналния кодекс. Невероятно! Това би трябвало да е забранено! Как е възможно?

— Успокойте се — отвърна Валентина. — Префектът на библиотеката ми обясни, че при нормални обстоятелства никой няма достъп до ръкописа, дават се само копия. Но изглежда, че за професор Ескалона са направили изключение.

Томаш спря погледа си върху тялото, покрито с чаршаф на прага между двете зали, и преглътна възмущението си.

— Е, добре…

Щом достъпът до оригинала на Codex Valicanus е ограничен, помисли си, няма какво повече да каже.

— Бих искала да разбера защо този ръкопис е толкова специален.

Историкът отново насочи вниманието си към кодекса върху масата за четене.