Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Абсолютно! — възкликна Томаш, доволен, че го е разбрала. — Същото се случва и с нас, историците. Ние сме нещо като следователи на миналото. Но трябва да знаете, че когато изучаваме велика историческа личност, понякога откриваме неща, които нейните верни почитатели не биха искали да узнаят. Неща, които могат да бъдат… неприятни, разбирате ли? Но са самата истина.

Той направи пауза, за да се увери, че Валентина е обмислила думите му.

— И какво? — нетърпеливо попита тя.

— Искам да знам дали ще ме изслушате, знаейки, че ще кажа някои неща за Исус и Библията, които могат дълбоко да засегнат вашите религиозни убеждения. Не искам да ми се сърдите за всяка тайна, която ви открия. Ако ще е така, по-добре да не казвам нищо.

— Тези тайни, които ще ми разкриете… сигурен ли сте, че са истина?

Томаш кимна утвърдително.

— Доколкото е възможно да се определи, да. — Усмихна се невесело. — Да ги наречем неудобни истини.

— Тогава ви стискам палци.

Историкът предпазливо се взря в нея, сякаш се съмняваше в искрените думи, които току-що бе чул.

— Сигурна ли сте? Няма ли да ме затворите накрая?

Този въпрос магически разтопи студенината по лицето на Валентина.

— Не знаех, че се страхувате от жени — усмихна се тя.

Томаш се засмя.

— Само от красивите.

— Нима? Само комплименти ни липсваха — укори го италианката и се изчерви. Без да изчака репликата му, Валентина отново постави ръка върху Codex Vaticanus , връщайки го на въпроса. — Е, кажете ми. Какви грешки има в Библията?

Историкът й направи знак да седне и се настани до масата за четене, точно до прочутия кодекс от IV век. Забарабани с пръсти по лакираното дърво на масата, докато обмисляше как да започне. Имаше толкова неща за казване, че му беше трудно да набележи сценария на разговора.

Накрая вдигна поглед и се взря в нея.

— Каква е причината да станете християнка?

Въпросът изненада инспекторката.

— Е… — запъна се италианката, — това е въпрос на… Родителите ми са католици, отгледана съм в такава среда и… и също съм католичка. Защо питате?

— Казвате, че сте християнка само заради семейната традиция?

— Не… искам да кажа… разбира се, че традицията е изиграла своята роля. Но аз вярвам в християнските ценности, вярвам, че се учим от Исус. Ето това ме прави християнка.

— И кои уроци на Исус цените най-много?

— Любовта и прошката, несъмнено.

Томаш се загледа в Codex Vaticanus — мълчалив свидетел на този разговор.

— Разкажете ми епизод от Новия завет, който според вас е емблематичен по отношение на тези уроци.

— Притчата за жената, уловена в прелюбодейство — каза Валентина, без да се колебае. — Баба ми много ми говореше за тази история, беше любимата й притча. Предполагам, че я знаете.

— Кой не я знае? Като изключим разказите за раждането и разпъването на Исус, това е най-популярната част от Новия завет. — Томаш се подпря на масата, сякаш се приготвяше да гледа представление. — Но кажете, какво знаете за случая с прелюбодейката?

Това приканване отново смути италианката.

— Мисля, че знам онова, което знаят всички — отвърна тя. — Според юдейския закон прелюбодейците трябвало да бъдат пребивани с камъни до смърт, пали? Случило се така, че веднъж фарисеите завели при Исус жена, хваната в изневяра. Искали да проверят дали Исус спазва божия закон. Те му припомнили, че законът, предаден на Мойсей от бог, предвижда убийство за прелюбодеяние…

— Така пише в Библията — прекъсна я Томаш. — В Левит , 20:10, господ казва на Мойсей: „Ако някой прелюбодейства с омъжена жена, ако някой прелюбодейства с жената на ближния си, да бъдат умъртвени и прелюбодеецът, и прелюбодейката“.

— Така е — съгласи се Валентина. — Фарисеите, разбира се, са знаели тази божа заповед, но първо искали да чуят какво ще каже Исус. Дали трябвало да я убият с камъни, както изисквал законът, или да й простят, както проповядвал Исус? Този въпрос очевидно бил капан, тъй като ако им кажел да я убият, Исус щял да отрече всичко, което проповядвал за любовта и опрощението. Но ако я пощадял, щял да наруши божия закон. Какво е трябвало да направи?

— Всеки знае отговора на тази дилема — усмихна се историкът. — Без да вдига глава и докато си драскал нещо в пясъка, Исус им казал да хвърли камък онзи, който не бил извършил нито един грях. Фарисеите се смутили, защото явно всички имали грехове, макар и малки, и си тръгнали, оставяйки грешницата с Исус. Щом останали сами, Исус я отпратил с думите: „Иди си и недей вече греши“.