Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Всички ли са изгубени?

— Да — отвърна историкът. — След това се появили още евангелия, като това на Йоан, Петър, Мария, Яков, Филип, Мария Магдалина, Юда Тома, Юда Искариотски, на Тома… десетки евангелия.

— Признавам, че съм чела нещо за това — отбеляза италианката. — Но не знам какво се е случило с тези евангелия.

— По-късно били отхвърлени.

— Да, но защо?

Добър въпрос , помисли си историкът.

— Знаете ли, всъщност нито едно от евангелията не представлява просто хроника от събития — обясни той. — Те са теологично ориентирани възстановки.

— Какво искате да кажете?

— Просто е. Всяко евангелие представя специфична теология — поясни той, избягвайки да навлиза в полемични детайли, за да не предизвика отново гнева на италианката. — Всичко това поставило началото на неразбирателство между вярващите, както може би предполагате. Някои евангелия представяли Исус като човек, други като бог, а трети дори като бог в човешки образ. В някои пише, че Исус посвещавал в учението си само избрани, в други — че никога не е умирал. Едни текстове защитавали теорията за съществуването на един-единствен бог, други посочвали трима богове, дори дванадесет или тридесет…

— Madonna! Каква бъркотия!

Томаш беше съгласен с нея.

— Всъщност никой не разбирал другия — каза той. — Формирали се няколко доминиращи групи последователи на Исус, всяка от които има своите евангелия. Ебионитите например са юдеи, за които Исус бил просто един равин, избран от бог за това, че бил почтен човек, който познавал Закона, предаден на Мойсей. Има свидетелства, че Петър и Яков, брат на Исус, са били приемани за предшественици на това течение. След това се появили последователите на апостол Павел, които се застъпвали за универсалния характер на учението и разпространението му сред езичниците. Те вярвали в божествената природа на Исус. Според тях спасението било във вярата в неговото възкресение, а не в спазването на Закона. Гностиците на свой ред смятали, че у Исус се е въплътил еон (духовна сила) — Христос, и че някои човешки същества притежават божествена искра, която могат да разпалят, ако имат досег с тайно познание. И накрая докетите, които твърдели, че Исус е космическо същество, което само наподобява човек. Той дори не изпитвал глад или нужда от сън, само се преструвал, че изпитва.

Валентина описа широка дъга с ръка, с която сочеше Ватиканската библиотека и всичко наоколо.

— Кое от всички тези течения е нашето?

Томаш се усмихна.

— Нашето? Имате предвид църквата днес?

— Да.

— Християните в Рим — заяви той. — Тяхната организация е била най-ефективна, техните конгрегации имали йерархия и структура. Така възникнали църквите. Другите групи не били толкова добре организирани. Освен това имали предимство поради утвърждаването на последователите на апостол Павел сред езичниците. Йерусалим запазил водещата си роля известно време, но през 70 година римляните опустошили града и той престанал да бъде най-важният християнски център. Кой го е заменил според вас?

Италианката вдигна рамене.

— Нямам представа.

Историкът посочи надолу.

— Рим, естествено! Нали Рим е бил столица на империята? Нали всички пътища водели към Рим? Нима днес Римокатолическата църква не се счита за най-влиятелна? Кой би могъл да управлява християнството по-добре, ако не християните в столицата на империята? Те били в изгодна ситуация, която им позволила да добият надмощие. И те се възползвали от позициите си. С времето отхвърлили евангелията на някои общности, като ги обявили за еретични й признавали само текстовете, който според тях били автентични. Техните възгледи имали изключително силно влияние, защото тези християни били добре организирани, със строги йерархически структури, оглавявани от епископи, което улеснявало разпределението на функциите. Освен това били по-заможни и давали инструкции от столицата на империята. Евангелията, които били заклеймени като еретични, не били преписвани и постепенно доминиращата доктрина се установила на основата на четирите евангелистки текста, възприети от римляните: евангелията от Матей, Марко, Лука и — макар и с известна съпротива в началото — Евангелието от Йоан.

— И по този начин евангелията се присъединили към посланията като отправни текстове?

— Точно така. И някои от тези текстове, като Евангелие от Матея и Първото послание на свети апостол Павел до Тимотея, поставяли словата на Исус редом със Свещените писания, разбирате ли? По този начин внушавали, че имат същото значение, което се отдавало на Стария завет, а това е съществена промяна в теологията. Думите на Исус наравно с Писанието?… — каза Томаш с театрална гримаса и продължи: — И още нещо, във Второто съборно послание на свети апостол Петър се съдържала критика към „невежите и неукрепналите“, които изопачават Посланията на апостол Павел, „както и другите Писания“. Тоест Посланията на Павел тук са издигнати до стойността на Писанията! Оттук до приемането им за канонични текстове, както навярно предполагате, остава само една крачка.