Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Кога се е случило?

— Канонът бил установен няколко години след като Константин приел християнството — каза Томаш, сочейки Ватиканския кодекс. — Горе-долу по времето, когато този кодекс е бил съставен, през IV век. Тогава се взело решение новото Свещено писание да бъде съставено от двадесет и седем текста: евангелията от Лука, Марк, Матей и Йоан, които разказват за живота на Исус; хрониката за живота на апостолите, наречена Деяния на светите апостоли, и писмата, написани от самите апостоли. И завършва с Откровение на Йоан.

Италианката подпря брадичката си с ръка и се замисли.

— Може би сред текстовете, отхвърлени като еретични, има и автентични — отбеляза тя след минута. — Откъде знаем, че само четирите канонизирани евангелия са исторически достоверни?

— Основателен въпрос — съгласи се Томаш. — Но изследователите са стигнали до някакъв консенсус по този въпрос; те смятат, че изборът като цяло е добър. Еретичните текстове, които днес наричаме апокрифи, са прекалено фантастични. Един от тях разказва как Исус като малко момче убива други деца с магия, представете си. В друг кръстът, на който бил разпънат Исус, говори с човешки глас. Разбирате ли? Говорещ кръст! В Рим не вярвали на фантазии и постепенно отхвърлили тези текстове. Знаете ли кой от апокрифите може би съдържа достоверна информация?

— Не.

— Евангелие от Тома — каза историкът. — Учените са знаели за съществуването на това евангелие, но са го смятали за изгубено. През 1945 година в Наг Хамади 35 35 Град в Египет, разположен на западния бряг на река Нил. — Б.пр. . Египет, била открита сбирка от апокрифни ръкописи, сред които се намирало и Евангелието от Тома. Откритието било посрещнато с голямо вълнение, както може да се очаква, но вълнението достигнало кулминацията си, след като се запознали със съдържанието му.

Думите събудиха любопитството на инспекторката.

— Наистина ли? И какво пише в него?

— Това е много интересен ръкопис, защото в него няма нито един разказ. Нищо. Текстът се ограничава с цитирането на сто и четиринадесет поучения на Исус, голяма част от които присъстват в четирите канонични евангелия. Други не се споменават в източниците, но може да са аграфа 36 36 Буквално „незаписани“ (старогр.) — изрази, приписвани на Исус Христос, които не са отразени в четирите, канонични евангелия. — Б.пр. — автентични, но неканонични цитати. Според някои учени цитатите в Евангелие от Тома са много по-близки до действително произнесените думи от Исус от тези в каноничните евангелия. Затова някои го наричат Петото евангелие.

— Щом е така, защо е било изключено от канона?

— Защото някои от поученията в него могат да бъдат изтълкувани като гностични — обясни Томаш. — Нещо, което ортодоксалните християни в Рим се стараели да избягват. Но Евангелие от Тома е документ, съдържащ историческа информация, която може да бъде твърде съществена, въпреки че по този въпрос учените са на различни мнения. Така или иначе откриването на ръкописа засилило старото подозрение, че източникът Q — изгубеният ръкопис, от който са черпили информация Матей и Лука, е също текст, съставен само от поучения.

Валентина поклати глава в знак на съгласие и каза:

— Всичко това е много интересно. Но какво всъщност целите?

Историкът изправи рамене и насочи вниманието си към пълните с книги рафтове на Ватиканската апостолическа библиотека.

— Искам да стигна до следния въпрос — каза той, обръщайки се към събеседничката си. — Къде са оригиналите на каноничните текстове, от които е съставен Новият завет?

Сините очи на инспекторката от Криминалната полиция с почти инстинктивно движение проследиха Томаш във визуалната му разходка из Sala Consultazioni Manoscritli .

— Ами… тук, във Ватикана. Може би точно в тази библиотека. — Тя усети изпитателния поглед на събеседника си и се разколеба. — Не са ли тук?

Томаш поклати глава.

— Не — лаконично каза той. — Няма оригинали.

— Моля?

— Не съществуват оригинали на текстовете от Новия завет.

Изследването на ръкопис на монитора беше трудна задача, която би могла да измъчи всеки, но да вършиш това призори, се оказа истинска лудост. Александър Шварц потърка уморените си, зачервени очи и изправи гръбнак, усещайки болка в ставите. Беше стоял в една и съща поза доста време, като раздвояваше вниманието си между монитора и бележника със записки.

— Стига толкова — прошепна той, усещайки клепачите си натежали. — Не мога повече.