Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Щом мислите така, защо не съобщихте за проекта? Защо не организирахте протестна кампания, защо не се обърнахте към съда? Защо трябваше да убивате тези хора?

Гросман отново студено се изсмя.

— Да организирам кампания? Да отида в съда? За глупак ли ме смятате, или какво? Кой щеше да ме чуе? Както добре знаете, повечето хора имат погрешна представа за Исус. Християните не знаят, че Христос не е бил християнин! Ако бях заявил публично, че някой се опитва да клонира Исус, за да донесе мир на земята, щеше ли някой да възрази? Вероятно Западът щеше да приветства проекта! Кой щеше да се противопостави на това? Хората нямат и най-малка представа кой всъщност е бил Исус, нито каква заплаха представлява този проект. — Той поклати глава. — Не! Не можехме да постъпим така! Трябваше да изрежем злото от корен! Трябваше да действаме така, както са действали сикариите преди две хиляди години!

— Но това е по-лошата алтернатива — изтъкна Томаш. — Започнали сте да убивате хора! Нима това е добро?

— Не може да направите омлет, без да счупите яйцата — отвърна полицаят. — Когато научих за стартирането на този проект, предупредих началниците си и се опитах да ги убедя да спрат тази лудост. Знаете ли какво направиха те? Изсмяха се! Тези идиоти ми се изсмяха в лицето! Въпреки това намерих начин да информирам правителството. Знаете ли какво каза министър-председателят на Израел? Че това е позитивна инициатива! — Той докосна с показалец главата си. — Всички са полудели! Хората нямат представа какво означава проектът за клониране на Исус! Ако подобно нещо се случи, последствията ще бъдат катастрофални! — Настойчиво поклати глава. — Не! Не можех да го позволя! И не го позволих! Така, както през първи век сикариите са се вдигнали да защитят Израел, така и ние днес се вдигнахме, за да защитим страната си. След като никой друг не пожела, ние щяхме да го сторим! И го направихме!

— Кои ние ?

— Ние, преродените сикарии .

Томаш посочи проснатото на пода тяло.

— Ами той?

— Лев?… Клетият дявол! — Гросман погледна с тъга към трупа. — Запознахме се в Ливан по време на операция срещу Хизбула в планините. Беше от специалните части на Цахал 113 113 Израелски отбранителни сили. — Б.пр. , един от най-доблестните войни. Веднъж се вмъкна сам в една пещера и въоръжен само с кинжал, елиминира цял взвод муджахидини 114 114 Борец, воин (араб.). Муджахидин е воин, участващ в свещената война джихад . Думата се използва на Запад, за да назовава участниците в мюсюлмански въоръжени формирования. — Б.пр. . Войната беше неговата стихия. Взех го под закрилата си, дадох му религиозно възпитание и го направих сикарий . — Вдигна поглед към Томаш. — Не знам как успяхте да го убиете, но това няма значение. Така е пожелал бог. — Погледът му се спря върху оборудването в залата. — Сега на мен се пада да сложа край на този нещастен проект.

— Какво ще правите?

— Това е моя работа. — Гросман протегна ръка. — Хайде! Дайте ми епруветката!

— Какво ми гарантира, че след като получите епруветката с ДНК на Исус, няма да убиете Валентина, а след това и мен?

Полицаят задържа поглед върху италианката, после отново се взря в Томаш.

— Да направим така — предложи той. — Ще пусна нашата красавица да си върви, но вие ще останете на мястото си. Когато тя се скрие от погледа ми, ще ми дадете епруветката. Как ви се струва?

— Как да съм сигурен, че няма да ме убиете и да последвате Валентина?

Италианката, която до момента стоеше неподвижно с опрян в слепоочието пистолет, внезапно проговори:

— Не се тревожете за мен, Томаш — каза тя спокойно, сякаш владееше ситуацията. — Не забравяйте, че съм полицай и съм обучена да се бия. Ако успея да се измъкна, този тип няма да се докопа до мен втори път. Тук съм, защото ме завари неподготвена. Гарантирам ви, че няма да има втора възможност.

Историкът бе поразен от смелостта и спокойствието й. Въпреки че в главата й бе опрян пистолет, Валентина изглеждаше спокойна и уверена, без ни най-малък признак на страх. Дали криеше уплахата си, или самоувереното й поведение беше непресторено? Така или иначе хладнокръвието, което демонстрираше, го впечатли.

— Сигурна ли сте?

Италианката кимна.

— Абсолютно! — увери го тя. — Тази зала е пълна с леснозапалими химични вещества, както сигурно сте забелязали. Видях материали, с които мога да приготвя смъртоносно оръжие за не повече от трийсет секунди. Дайте ми трийсет секунди и ви гарантирам, че този луд няма да ме заплашва повече.