— Малко е късно да ползвате оръжието, не мислите ли? — попита саркастично историкът. — Убиецът е мъртъв. — Въздъхна силно в опит да възстанови дишането си. — Преди малко можеше и да помогне.
В дъното на коридора Гросман избута друг силует пред себе си и допря цевта на пистолета до главата му. Томаш примигна с едното око, за да се увери, че вижда добре. Израелският полицай беше опрял оръжието до главата на човек в скафандър, когото беше трудно да разпознае.
— Епруветката? — отново попита Гросман. — Ще ми я дадете доброволно или с цената на още един труп?
По заплашителния тон историкът разбра, че главният инспектор не се шегува. Пистолетът му беше насочен към главата на човека пред него и заплашваше да го застреля, ако не получи онова, което иска. Да се взираш с едно око и пламтящо от болка лице, не бе никак лесно, но Томаш положи усилие да различи лицето на пленника на Гросман.
— Правете каквото казва — примоли се човекът, в чиято глава беше опрян пистолет. — Иначе ще ме убие!
Португалският учен най-сетне разпозна кого заплашва израелецът и сърцето му се сви от мъка и страх.
Беше Валентина.
Странна смесица от безсилие, ярост и отчаяние завладя Томаш в мига, в който осъзна, че Арни Гросман заплашва да убие Валентина. Двете тела се очертаваха като призрачни сенки на фона на светлината, която изпълваше дъното на коридора.
— Какво правите, по дяволите? — попита историкът, опитвайки се да подреди парчетата от хаоса. — Свалете оръжието!
Главният инспектор на израелската полиция поклати глава.
— Първо ми дайте епруветката!
Португалецът беше преживял ужасни моменти с нападателя в черно и си мислеше, че смъртта му е сложила край на кошмара. Но онова, което виждаше, му подсказа, че може би най-лошото предстои. Едно беше да се изправи срещу непознат и да го убие, съвсем друго — да бъде предаден от някого, на когото се бе доверил.
Какво трябваше да стори? Ситуацията, с която се сблъскваше, беше неочаквана. Развоят на събитията му подсказваше, че е грешил. Гросман не беше партньор, а враг и се налагаше да прецени новия противник. Осъзна, че трябва да го накара да говори; само така можеше да се сдобие с информация, която да му помогне да открие правилния път към изхода от това положение.
— Как мога да съм сигурен, че няма да убиете Валентина, след като ви дам епруветката?
Гросман притисна цевта до главата на италианката, подсилвайки заплахата.
— Не си играйте с мен — предупреди той. — Нямам търпение да дръпна спусъка!
Томаш се завъртя, за да огледа облеченото в черно тяло зад себе си, и после отново се обърна към полицая; при тези обстоятелства умът му не работеше много бързо, но беше очевидно, че между двамата има някаква връзка.
— И вие ли сте от сикариите ?
Израелецът се засмя.
— Винаги сте били много проницателен — отбеляза той. — Лошото е, че това няма да ви помогне. — Лицето му отново се вкамени. — Епруветката?
Подутото око започна да го боли повече и историкът с гримаса докосна раната, сякаш така можеше да облекчи болката.
— Защо? — попита той. — Защо е всичко това? Защо убихте професор Ескалона и другите двама учени? Защо нападнахте мен и Валентина? Какво става? Какво искате?
— Искаме си историята! — отвърна Гросман, внезапно ядосан. — Искаме си културата! Нашето достойнство! Искаме си свещената земя!
Томаш го изгледа недоумяващо.
— Нима някой тук е заплаха за тях?
— Да! Всеки ден! Вие, християните, обсебихте нашето Свещено писание, нашето минало, сега искате да обсебите и нашето бъдеще. Няма да го допуснем. През I век сикариите са се организирали, за да се изправят срещу римската заплаха. Днес нова заплаха надвисва над Израел, но ние няма да се предадем, без да се борим!
— За какво говорите? Каква заплаха са учените, които убихте? Каква заплаха съм аз?
Израелският полицай махна гневно с ръка в пространство то наоколо.
— Целият този проект е заплаха! — извика той. — Ако допуснем да се осъществи, това ще е оскърбление за евреите и заплаха за бъдещето на Израел. Нашето правителство отказва да го забележи, но ние, сикариите , също както нашите предци преди две хиляди години, няма да позволим разграбването на земята, която бог ни е дал!
Томаш разтърси глава в опит да проумее смисъла на думите му.
— Как така проект за клониране на Исус е заплаха за Израел? Простете, не ви разбирам.
— Вие, християните, трябва да разберете едно — каза Гросман. — Господ избра евреите и сключи с нас свещен съюз. Преди две хиляди години се появил един равин на име Йешуа, или Исус, който проповядвал уважение към Писанието и върховната божия воля. Какво направили последователите му с неговото учение? Изопачили го! Обявили, че е отрекъл Писанието, нещо, което приживе Исус нито е правил, нито е допускал, че може да се направи. Стигнали дотам, че го превърнали в бог и започнали да му се кланят като на езически идол, пристъпвайки по най-безсрамен начин Шема , която повелява, че има само един бог! Същият бог, който Исус считал за единствен и който вие превърнахте в Троица! И сякаш това не е достатъчно оскърбление, ние присвоихте нашето Свещено писание и ли отнехте традициите. И какво искате да постигнете с този безумен проект? Искате да повторите всичко! Искате да възкресите Исус и да направите така, че да казва и прави само това, което вие считате за правилно. Но правилно не е онова, което вие мислите за правилно, а което бог е определил и наредил да бъде написано в Писанието, същото Писание, което Исус е спазвал до последната буква! С този смахнат проект вие искате да изтриете от историята факта, че Исус е евреин и само евреин, и планирате да го превърнете в християнин, какъвто той никога не е бил! Този проект не е нищо повече от цирк, който цели да превърне Исус в послушна марионетка, защитаваща интересите на група хора. Какво ще се случи с Израел през това време? Ще бъде отнесен от буря! Искате този нов Исус да провъзгласи мира в света, сякаш мирът се създава с декрети и сложните проблеми се разрешават с магия. Под водачеството на този клониран миролюбив Исус християнският западен свят ще престане да ни подкрепя и ще остави Израел на милостта на ислямския екстремизъм! Зад добрите намерения се крие план, който ще ни тласне към бездната!
Читать дальше