Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Докато обмисляше възможностите и отчаяно се опитваше да състави нов план, стигнаха до мястото, където историкът беше скрил замразения образец. Там върху един рафт се намираше металният статив с различни епруветки. Една от тях съхраняваше образеца с ДНК на Исус. Трябвате ли да спре и да му даде епруветката? Или беше по-добре да продължи да върви? Но какво щеше да спечели от това, когато нападателят му разбере, че се преструва? Дали хематомът на скулата му и подутото око можеха да понесат още удари?

— Тук е — каза тихо и примирено той. Посочи металната конструкция с епруветки и съкрушено въздъхна. — Една от тези.

Погледът на Сикариус се спря върху редицата епруветки, окачени на статива.

— Коя от всички?

Томаш се обърна, привидно, за да посочи правилната мостра, но нанесе удар с дясната си ръка право в носа на нападателя. При други обстоятелства ударът вероятно би бил смъртоносен. Но тази ситуация не беше нормална и португалецът добре го знаеше. Носът на Сикариус беше счупен, което го правеше чувствителен към всяко докосване, какво оставаше за удар с юмрук.

И то какъв! Под ръкавицата на скафандъра дясната ръка на Томаш беше увита в бинтове. Бяха му ги сложили в болницата в Йерусалим, за да предпазят раната на дланта му, получена от кинжала при нападението в хотелската стая. С превръзката на ръката юмрукът на португалеца беше станал особено твърд и опасен; сякаш под ръкавицата си имаше метален бокс.

Затова ударът с подсиления от превръзките юмрук се оказа жесток, особено след като беше поразил счупения нос. Сикариус залитна назад и падна на пода, закривайки лицето си с ръце.

— Ааа! — изкрещя той. Направи титанично усилие и въпреки болката, залитайки със затворени очи, успя да се изправи. — Ще те убия, куче!

Томаш смяташе да остави нападателя на пода и да избяга, но мъжът беше изненадващо издръжлив и вече бе на крака. След няколко секунди щеше да се съвземе от болката и тогава нямаше да може да го спре. Историкът знаеше, че е загубен. Въпрос на секунди.

Изкуши се да побегне, но инстинктивно знаеше, че това само ще отложи неизбежното.

Когато се възстанови, нападателят щеше да го последва и тогава нищо нямаше да го спре. Нещата трябваше да се решат точно в този момент, докато мъжът беше замаян от болката. Нямаше да има друга възможност.

Португалецът грабна една празна епруветка и с един удар на превързаната си ръка я счупи на две. Хвана стъклената тръба и огледа назъбените й краища. Беше се превърнала в истинско острие. Без да губи време и осъзнавайки, че в този момент рискуваше собствения си живот в последна битка, Томаш се обърна към нападателя и с все сила заби назъбената епруветка в гърлото му.

Струйки кръв изригнаха от шията на Сикариус. Мъжът издаде хриптящ задавен звук, падна и се загърчи в отчаяно усилие да си поеме дъх, ритайки безразборно етажерките, които покриваха стената на коридора. След няколко секунди хриповете се разредиха и след един последен спазъм кръвта спря да тече по пода и тялото застина неподвижно.

Изтощен от усилията, Томаш се свлече на колене. Току-що бе убил човек. Взря се в себе си, опитвайки да разбере какво чувства. Нищо. Беше убил човек и не чувстваше нищо. Странно, но стореното не го смущаваше. Може би се дължеше на умората и на болката в раненото лице и ръката, с която беше нанесъл удара. Или защото съзнаваше, че е отмъстил за смъртта на приятелката си Патрисия Ескалона, чисто гърло беше прерязано като на жертвено агне. А може би — и защо не? — чувстваше облекчение, че нападателят вече не би могъл да нарани Валентина.

В крайна сметка смъртта на убиеца означаваше, че проклетият кошмар е свършил веднъж завинаги.

— Професор Нороня?

Гласът на главен инспектор Гросман сякаш идваше от дъното на някакъв тунел. Томаш продължаваше да стои на колене пред трупа на Сикариус. Сърцето му биеше лудо и дишаше учестено, изпускайки облаци пара, подобно на запъхтян кон след състезание. Отпусна се и усети, че тялото му възвръща силите си. След това се съсредоточи върху думите, които току-що бе чул. Гласът на израелския полицай идваше иззад гърба му. Отново пое дъх и с известни усилия успя да се изправи.

— Всичко е наред — каза Томаш. — Той вече няма да ни нарани.

— Къде е епруветката?

Историкът се обърна бавно и видя силуета на Гросман на фона на светлината в дъното на коридора. В ръката си държеше предмет с къса цев. Тъй като виждаше само с дясното око, отне му няколко секунди да разбере, че това бе пистолетът, който полицаят беше внесъл в сградата.