Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Томаш кимна, умът му се избистри и всичко си дойде на мястото.

— Решили сте да проучите всички ръкописи, за да съберете възможно най-автентичната информация — заключи той. — Точно това е вършила Патрисия във Ватиканската библиотека, както и професор Шварц в Chester Beatty Library .

Арпад Аркан си пое дълбоко дъх, сякаш разказът за проекта в цялост беше смъкнал товар от раменете му.

— Точно така! — възкликна той. — Само че нещата тръгнаха изключително зле. Професор Ескалона беше убита в Рим, а професор Шварц — в Дъблин. Когато ми съобщиха новината същата сутрин, мисля, че остарях с десет години в рамките на една-единствена минута! На следващия ден научих за смъртта на професор Вартоломеев в Пловдив. Сякаш небето се срути върху главата ми! Какво се случваше? Членовете на екипа по проекта „Йешуа“ умираха с прерязани гърла! Но защо? Всички във фондацията изпаднаха в паника. Проектът беше сериозно застрашен, а ние не знаехме кой е нашият противник и какви са мотивите му. Беше очевидно, че е изтекла информация за нашата дейност тук и е попаднала в лоши ръце. Но никога не сме си представяли, че нещата ще стигнат дотам. Пропадахме в пропастта.

Историкът пристъпи на другия си крак.

— Защо не разказахте незабавно всичко на полицията?

— Събрах учените от фондацията и обмислихме тази възможност — призна домакинът.

— Накрая я отхвърлихме, тъй като решихме, че това ще съсипе проекта напълно. Фондация „Аркан“ е организация, чието мото е мирът, и се старае да подпомага дейности, крито да сложат край на конфликтите на планетата. Проектът „Йешуа“ има основна роля в тази мисия. Връщайки Исус в нашия свят, ще направим най-голямата и безценна услуга на човечеството. Ако се бяхме свързали с полицията, за да разкажем за това, проектът вече нямаше да е таен и мисията щеше безвъзвратно да се провали. В това беше и нашата дилема. Трябваше ли да сътрудничим на полицията и да погребем проекта, или да запазим мълчание и да спасим един проект, който може да се окаже преломен за мира на планетата? Кое беше по-важно? Какъв е първостепенният ни дълг?

— Разбирам раздвоението ви — отбеляза Томаш. — Не ви е било лесно…

— Никак даже! — изтъкна Аркан. — След дълга дискусия стигнахме до извода, че мирът в света е по-важен от всичко, и затова решихме да запазим проекта в тайна. — Той посочи към португалеца и италианката. — Затова, когато преди няколко дни се появихте във фондацията, бях решил да не казвам нищо по въпроса. Но истината е, че този случай ми къса нервите и… се опасявам, че малко прекалих с вълнението по време на нашия разговор. Надявам се да ме извините.

Историкът размени съучастническа усмивка с инспекторката от Криминалната полиция.

— О, няма проблем.

Погледът на Аркан се спря върху епруветката, която държеше в ръката си.

— Разбира се, сега има нещо друго, което…

Думите на домакина бяха прекъснати отстранен вик, изпълнен със зловеща смесица от жестокост и лудост. Четиримата се обърнаха и видяха един мъж в черно, който държеше блестящ предмет в едната си ръка.

И таеше смърт в очите си.

Проблясвайки с фантастично сияние, острието прониза въздуха с точността на куршум и се заби в ръката на Аркан. Президентът на фондацията веднага пусна епруветката и нададе вик от болка и страх.

В следващия миг тялото на Сикариус се стовари с цялата си тежест върху жертвата. Замаян от болката в ръката и неочаквания сблъсък, Аркан се свлече до отворения фризер. При падането удари главата си в леда и изгуби съзнание.

Епруветката се затъркаля по пода. Като разбра, че предметът му се изплъзва, за част от секундата нападателят се поколеба как да постъпи. Първата му реакция беше да улови епруветката — най-важното нещо в мисията, но се спря. Преди това трябваше да обезвреди другата заплаха.

Колебанието на нападателя обаче беше всичко, от което Томаш се нуждаете, за да се съвземе от изненадата и да реагира. Португалецът разпозна мъжа; беше същият, който го причака в хотелската му стая и едва не му преряза гърлото. Тогава той беше забелязал гъвкавите движения и физическата му сила, затова не се съмняваше, че е способен да убие и четиримата за по-малко от две минути. Единственият му шанс беше да се възползва от моментното разсейване на непознатия и да не му даде време да се концентрира.

Без да губи нито секунда, със съзнанието, че уязвимостта на нападателя е мигновена, историкът използва момента, в който Сикариус беше надвесен над неподвижното тяло на Аркан, за да му нанесе жесток удар в лицето с върха на обувката си.