Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Полезрението му на новото място се разшири. Забеляза още един силует и позна португалския историк. След секунди идентифицира и другите двама. Вече беше открил мишените — всички те бяха на едно място, което улесняваше задачата. Разговаряха въодушевено на шест метра от него до една маса и огромен хладилник с отворена врата, като, изглежда, обсъждаха нещо, свързано със замръзналата епруветка, която държеше един от тях.

Беше онова .

Сикариус зае позиция и се приготви да атакува.

Това разкритие не беше изненада за Томаш. Историкът вече беше наредил парченцата от пъзела и откакто чу обясненията на професор Хаманс за експериментите, извършвани в Центъра за авангардни молекулярни проучвания, предусещаше естеството на истинския проект, който движеше този научен комплекс. Въпреки това се поколеба, шокиран, когато чу жестокото изказване на тази необикновена идея.

— Да се клонира Исус? — запита се той, поразен от разкритието. — Това е лудост!

Двамата полицаи отстрани едва сдържаха вълнението си, разтърсени от значимостта на онова, което току-що бяха чули, а Арпад Аркан продължаваше да се усмихва невинно, сякаш се наслаждаваше на суматохата, която сам беше сътворил.

— Не разбирам защо.

Историкът се обърна към Валентина и Гросман в търсене на подкрепа.

— Това е нещо… как да кажа… невероятно! — На лицето му се изписа стъписването, което парализираше езика му. — Да клонирате Исус? Какво, по дяволите, целите с това?

Домакинът излъчваше блажено спокойствие.

— Предполагам, че си спомняте за срещата във фондацията след документалния филм за костниците от Талпиот? По онова време бяхме много обезсърчени от развоя на международните отношения. Мирният процес между Израел и арабските страни не вървеше, Ал Кайда убиваше хора навсякъде, в Ирак и Афганистан се водеха войни и… какво ли още не! В този мрачен момент един от моите помощници изрече нещо, което ми подсказа идеята.

— Споменахте за това — отбеляза Томаш. — Но не споделихте какви са били думите му.

— Спомням си го, сякаш беше вчера. Мъжът коментира, че като се има предвид как вървят нещата, само Исус би могъл да върне разбирателството между хората. Разбира се, той се шегуваше, но…

Аркан не довърши изречението.

— И тогава ви хрумна идеята…

— Точно тогава! Чух коментара му и веднага си помислих за разкритията от Талпиот и ДНК, намерена в саркофага на Исус! — Той се плесна с ръка по челото, сякаш пресъздаваше случилото се в онзи момент. — Щрак! Парчетата от пъзела се подредиха в главата ми! Ами ако е възможно да се възстанови пълната ДНК на Исус? Ако можем да го клонираме? И ако Исус се върне на земята? Какво ще се промени? Възможно ли е хората да останат безразлични към човека, чиято философия бе променила света? Дали Исус щеше да е способен да ни накара да живеем в мир? Това беше една… как да кажа… уникална идея! Поразяваща. Грандиозна. Беше едно от онези толкова необикновени и вдъхновяващи просветления, които сами по себе си променят пътя на историята. Щом Исус е успял да ни промени по време на тридесетгодишния си живот, не е ли възможно да го направи отново? Защо да не опитаме? Какво имаме да губим?

Мисълта на Аркан започваше да се изяснява, както и цялата дейност на фондацията.

— Разбирам — прошепна Томаш. — И тогава сте убедили Научния съвет да започнете проекта.

— Преди това се консултирах тайно с професор Хаманс, за да преценим техническите аспекти на идеята. Свързахме се и с професор Шварц, когото също наехме тайно. Едва след посещението ни в Бейт-Шемеш, транспортирането на саркофаг номер 80/503 за анализ и успешното изолиране на двете ядра с хромозоми на Исус свиках събранието на Научния съвет и изложих идеята си. В началото те бяха шокирани, както навярно предполагате, но накрая безусловно ме подкрепиха. Така се роди проектът „Йешуа“.

— Но защо сте го държали в тайна? — попита историкът. — Защо не обявихте това откритие пред света?

— И да привлечем вниманието на всички фанатици? Да се подложим на саботаж от страна на всякакви екстремисти? Как биха реагирали ислямските фундаменталисти, ортодоксалните евреи, радикалните християни и още куп други? — Аркан строго поклати глава. — Не! За да осъществим проекта, трябваше да го запазим в тайна. Това беше много важно. Така и направихме. Работата ни протече при пълна конфиденциалност, което ни гарантира необходимото спокойствие, за да постигнем успех.