Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Челото на португалеца се смръщи в недоверчиво изражение.

— Какво? — изуми се той. — Нима митохондриалната ДНК доказала, че са съпрузи?

— Не, генетичният анализ показал само, че индивидите не са от една майка — обясни домакинът. — Заключението, че са мъж и жена, е просто предположение, основано на разположението на костниците в гробницата от Талпиот.

— Разбирам. И какво друго?

— Било установено, че митохондриалната ДНК на Исус съвпада с образците от индивиди от Близкия изток.

Тримата посетители слушаха разказа изумени; погледите им се местеха между епруветката и Аркан.

— Dio mio! — възкликна Валентина, нарушавайки дългата тишина. — Микеланджело и другите художници са сгрешили! Исус не е бил рус със сини очи!

— Нищо подобно.

— А анализите на ДНК? Наистина ли са били направени?

Президентът на фондацията се засмя.

— Да не би да мислите, че си съчинявам? — попита той през смях. — Извършени са през 2005 година в лабораторията за палео ДНК в университета „Лейкхед“ в Онтарио.

Погледът на Томаш беше вперен в епруветката в ръцете на събеседника му.

— Оттам ли ви изпратиха този образец?

— Това? — Той завъртя епруветката в ръкавицата си. — Не, това е друга история.

— Тогава как сте се сдобили с този образец?

Домакинът вдиша дълбоко и издиша; дъхът му за момент замъгли визьора на скафандъра.

— След първите анализи, извършени в Канада, Департаментът за старинни предмети на Израел задържа костниците в хранилището си в Бейт-Шемеш — обясни той. — По време на тези събития аз бях зает с проекти, свързани с мира в Близкия изток. Мотото на моята фондация, както знаете, с едно стихотворение на Гьоте за мира. Само че нещата там не вървяха никак добре. Израелско-палестинските отношения бяха постоянно саботирани по различни начини и войната постепенно се разрастваше заради ислямските фундаменталисти, които всяваха ужас навсякъде, а американците им отвръщаха на сляпо. Дадох си сметка, че само някакъв внезапен обрат би разрешил тази мрачна ситуация. Но какъв? Нищо не даваше резултат и надеждата беше загубена. Докато един ден, гледайки телевизия вкъщи, попаднах на документален филм за костниците от Талпиот.

— Оттам ли ви хрумна идеята?

— Не веднага. Разбира се, разкритията ме заинтригуваха и на следващата сутрин, в края на едно съвещание с моите сътрудници във фондацията се разговорихме за филма. Тогава един от тях, християнин, направи забележка, която отключи нещо в главата ми. И защо не , помислих си. Така се роди идеята.

— Каква идея?

— Сега ще ви обясня. Първата ни стъпка беше да разберем какво може да се направи с тези костници. От документалния филм бях научил, че по метода за събиране на образци за извличане на ДНК още много има да се работи. Вече бяхме открили Центъра за авангардни молекулярни проучвания тук, в Назарет. По онова време единствената сграда беше Едем , създадена за трансгенетични изследвания. Искахме да отглеждаме царевица, пшеница и други генномодифицирани растения, които да виреят, без да се нуждаят от много вода. Винаги съм смятал, че една от причините за насилието в нашия свят е свързана с бедността и глада, и произвеждането на тези зърнени култури би могло да бъде ценен принос на моята фондация за изхранването на населението от третия свят, като по този начин допринесем за мира между хората.

Арни Гросман стана нетърпелив.

— Извинете, но какво общо има тази история с разкритията в Талпиот?

— Много — каза Аркан. — В Департамента по биотехнология в Центъра вече разчитахме на професор Петер Хаманс, с когото се запознахте преди малко. Попитах го дали новият проект на фондацията му се струва осъществим. Той изброи трудностите, но ми показа и пътя към преодоляването им. Благодарение на моите връзки в израелското правителство получих разрешение да посетя хранилището на Департамента за старинни предмети на Израел в Бейт-Шемеш. Обадих се на професор Александър Шварц от Амстердамския университет, за когото ми бяха казали, че е един от най-добрите археолози в света и експерт по библейска археология, и заедно с него и професор Хаманс отидохме да видим хранилището. Пристигнахме там и се смаяхме. Хранилището беше огромно, пълно с рафтове и повече от хиляда костници, с указани номера и дати, които покриваха пространството от пода до тавана. Впечатляващо!

Томаш изгаряше от любопитство.

— Намерихте ли костниците от Талпиот?

— Натъкнахме се на тях в един отдалечен край на хранилището — бяха наредени на три рафта. Условията на съхранение далеч не бяха идеални, но професор Хаманс разбра, че има още парченца запазени кости, консервирани в патината, което беше чудесна новина, защото означаваше, че находките са защитени. ДНК, разнасяна от въздуха, не ги бе заразила. Взехме саркофаг номер 80/503 и го транспортирахме тук, в Назарет, с обещание да го върнем след една седмица.