Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Тази стойност не впечатли Томаш.

— Вероятност едно на тридесет хиляди да става дума за Исус от Назарет? Не ми се струва кой знае какво…

Аркан се разсмя и поклати глава.

— Не — отвърна той през смях. — Възможността, е едно на тридесет хиляди да не става дума за Исус от Назарет. Или ако предпочитате, двадесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет на тридесет хиляди това да е нашият Исус!

Историкът се ококори.

— Какво?

— Гробницата в Талпиот е гробницата на Исус.

Президентът на фондацията говореше с абсолютна убеденост. Безсилен да обори това заключение, Томаш размени погледи с двамата полицаи, които слушаха разговора мълчаливо, и разбра, че не може да очаква помощ; темата определено не беше в сферата на тяхната компетентност.

Всъщност той се запита за какво му бе тази помощ. Гробницата от Талпиот е била изследвана от археолози професионалисти няколко часа след разкриването й през 1980 г. Девет от десетте костници са били транспортирани веднага в Департамента за старинни предмети на Израел и никога не са го напускали. Това гарантира, че гробницата не е фалшификат — нещо, което никой дори не е намеквал.

Единственият спорен въпрос тук беше да се определи дали саркофагът с името Исус, син на Йосиф , и тези, гравирани с имената Йосиф, Яков, син на Йосиф и брат на Исус , и двата саркофага с името Мария принадлежат или не на Исус от Назарет и неговото семейство. Математиците са направили изчисления, включвайки дадените условия, и са постановили висока степен на вероятност това да е така. Какво разбираше той от статистика? С какво право оспорваше заключението на математиците? Фактически, ако Исус не е възкръснал физически, тялото му със сигурност трябва да е било погребано някъде в околностите. Струваше му се напълно нормално семейството му или неговите ученици да са платили за построяването на гробница с изглед към Храма, защото са вярвали, че бог скоро ще дойде тъкмо там, за да установи царството си. Много вероятно даже. При това положение защо се съмняваше?

— ДНК пробата — каза внезапно Томаш на домакина. — Още не сте ни обяснили историята около нея.

— Какво искате да знаете?

— Всичко! — помоли той. — Да започнем от най-същественото, разбира се. Къде са тези образци?

— Тук.

— Къде тук? В Израел?

Арпад Аркан разпери ръце, сочейки пространството наоколо.

— Точно тук — настоя той. — В тази зала.

Тримата посетители се озърнаха, изненадани от отговора.

— Как така?

Изумлението на гостите предизвика блестяща усмивка по лицето на президента на фондацията, който изглеждаше завладян от истинска радост. Аркан се обърна към големия фризер, защитен от мрежата червени светлини, и набра кода на клавиатурата, инсталирана в малка колона до вратата. Лъчите моментално угаснаха, изключвайки външната охранителна система.

Домакинът постави ръка на дръжката на вратата и я отвори. Отвътре излезе облак ледена пара, който се разсея и разкри малка стъклена кутия, в която имаше епруветка.

Заключващото устройство на кутията имаше малка клавиатура с десет цифри.

— Намираме се в Светая светих — припомни Аркан. — Не ви ли казах, че господ присъства тук физически? Кой е Исус според християнската теология, ако не господ от плът и кръв? Ако Исус е бог и тук държим ДНК от Исус, това означава, че бог е физически тук, в тази зала.

Президентът на фондацията набра кода и стъклената кутия издаде характерния дигитален звук на отключване на електронна ключалка.

Бип.

Бип.

Съобщението се появи на екрана на пейджъра. Очакваше го. Сикариус задържа погледа си върху него две дълги секунди, за да се убеди, че е видял добре. Нямаше съмнение. Учителят наистина току-що му бе дал последната заповед.

Да атакува.

Нападателят набра на клавиатурата паролата, която охранителят му беше дал след кървавия разпит. Ключалката се отключи с тих електронен звук и блиндираната врата, която водеше към Кодеш ха Кодешим , накрая се отвори. Леденият въздух от вътрешността на помещението блъсна Сикариус в лицето и обгърна тялото му.

— Бррр — потрепери той. — Какъв студ!

Обърна глава назад и съзря скафандрите през полуотворената врата на гардероба, провесени на закачалки. За миг се изкуши и помисли, че това е най-правилното решение предвид студа, който лъхаше от Светая светих, но накрая поклати глава. Не, реши той. Щеше да пропилее две минути, докато сложи скафандъра, а учителят му беше наредил да атакува веднага. Нямаше време за губене. Трябваше да влезе, да открие мишената и да действа. Нищо друго нямаше значение. Имаше да изпълнява мисия и щеше да го направи.