Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Историкът махна с ръка в знак на несъгласие.

— Не може да е бащата на Исус! — напълно убеден заяви той. — Йосиф се споменава в евангелията само по време на детството на Исус, следователно може да приемем, че той е загинал рано.

— И какво от това? — попита президентът на фондацията. — Не забравяйте, че Талпиот е втора гробница. Какво е пречело на роднините да пренесат останките на Йосиф в частния мавзолей на семейството с изглед към Храма? Дори с естествено да го направят, ако наистина са вярвали, че денят на Страшния съд е близо! Или мислите, че е невъзможно?

Португалецът обмисли тази вероятност.

— Прав сте — призна той, отстъпвайки пред силния аргумент. — Ако семейството на Исус е построило втора гробница, най-нормалното нещо е да пренесат останките на бащата там, особено ако са мислели, че това ще държи семейството заедно, когато възкръснат за Страшния съд.

— Но съществува и възможността да се отнася за друг човек, свързан с Исус — отбеляза Аркан. — Прочетете, моля, стих трети от Шеста глава в Евангелието от Марко.

Томаш отвори Библията, която държеше в ръцете си, и потърси откъса.

— „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона?“ — Вдигна поглед. — Намеквате, че Yose от Талпиот може да е Иосия, братът на Исус?

— Защо не? Макар и Yehosef , или Йосиф , да е едно от най-често срещаните имена през този период, истината е, че надписът Yose е необичаен. Това е единственият саркофаг от това време, на който е изписана точно тази умалителна форма на Yehosef . — Той показа два пръста. — Което прави двама роднини на Исус с името Йосиф. Баща му и брат му. Саркофаг номер 80/504 може да принадлежи на всеки един от тях.

— Хм — отстъпи историкът. — А другите?

Пръстите на Аркан потърсиха четвъртия документ в папката. Още един номер и още една фотография на надпис.

— Това е саркофаг номер 80/500 — обясни домакинът. — Надписът гласи Mariamn-u eta Mara . — Впери поглед в събеседника си. — Знаете ли какво означава?

Томаш кимна утвърдително и присви очи, докато изучаваше снимката, обмисляйки усложненията, които възникваха при появата на този надпис.

— Трябва да помисля — призна той. — Мариамн-и е склонение на Мариамна — гръцка версия на Мириам , или Мария . Mariamn-u eta Mara означава буквално на Мария, наричана още Госпожа . Госпожа в смисъл на господарка или стопанка.

Домакинът го погледна с едва загатната усмивка като човек, който винаги предварително знае отговорите на въпросите, които задава.

— Срещали ли сте в Писанието името Мариамна ?

Историкът замислено разлисти Библията, която тежеше в ръцете му. Този дебел екземпляр съдържаше Стария завет, Новия завет, апокрифните книги и стотици страници с бележки и коментари. Потърси съдържанието и разгледа заглавията на отделните текстове.

— Всъщност да — каза накрая той. — Но не в каноничните книги. — Посочи едно от заглавията, изброени в съдържанието. — Името Мариамна се появява в Деяния на Филип , апокрифен текст за живота на апостол Филип. — Посочи друго заглавие. — А също и в части от гръцки език на Евангелие от Мария Магдалина . Без да броим античните текстове от Ориген и Иполит, в които се споменава Мариамна .

— Коя е Мариамна във всички тези текстове?

Томаш разтърси глава невярващо, без да отговори веднага на въпроса.

— Не, не може да бъде! — възкликна той. — Това вече е някаква невъобразима фантазия! Не е възможно!

— Кажете — настоя Аркан, — коя е Мариамна , която се появява в апокрифните книги и в текстовете на Ориген и Иполит?

Историкът отпусна рамене и се примири. Щом му задаваха директен и конкретен въпрос, имаше ли право да избегне отговора, колкото и налудничав да му се струва?

— Мария от Магдала — каза той с известно чувство на неприязън. — Позната още и като Мария Магдалина.

По лицето на президента на фондацията пробяга победоносна усмивка.

— Интересно, нали?

— Не означава нищо — сряза го Томаш. — Апокрифните ръкописи не са писани от хора, които са познавали Исус. По-голямата част от тези текстове датират от II или III век. С изключение може би на Евангелие от Тома , информацията в апокрифните книги не е достоверна.

— Така е — съгласи се Аркан. — Но е истина, че в тези текстове са представени предания, които понякога достигали до авторите. Употребата на името Мариамна , отнасящо се до Мария Магдалина, може да е едно от тези предания.