Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Учителят на сикариите направи две крачки към мишената и опря дулото в челото му.

— Каква е паролата?

Томаш го изгледа презрително.

— Какво ще направите, ако не ви кажа? — попита предизвикателно той. — Ще ме убиете?

Израелският полицай обмисли въпроса. Беше очевидно, че жертвата му се чувства обречена. Какъв мотив имаше португалецът да му разкрие кодовата дума, която отключва блиндираната врата, след като знае, че веднага след това ще бъде убит? Реалността го притискате. Беше необходимо да прибегне до тежката артилерия. Осъзнавайки, че с всяка секунда пожарът настъпва към тях, Гросман се приближи до италианката и й подаде пистолета.

— Вземете! — каза той. — Ще трябва да проведа по-сериозен разпит.

Сърцето на Томаш трепна, когато видя, че дава оръжието на Валентина. Тя наистина е гениална , помисли си той. Копнееше отново да прегърне тази жена и този път нямаше да си спести целувката по устните! Прибягвайки до хитрост и преструвки, инспекторката от Криминалната полиция беше успяла да заблуди израелеца и да го убеди да й даде пистолета! Ако не го беше видял със собствените си очи, никога нямаше да повярва! Невероятно! Същински шедьовър в изкуството на манипулацията.

Валентина пое пистолета и в продължение на няколко секунди разглежда автоматичния механизъм. Оръжието беше произведено в Израел и не й бе познато. Но тя все пак беше полицай и бързо разбра какво трябва да прави; в крайна сметка принципът беше един и същ. Твърдо убеден, че след малко ще се сложи край на непоносимата ситуация, Томаш очакваше, че тя ще насочи пистолета към Гросман, но онова, което се случи в следващите секунди, го озадачи. Вместо да се прицели в израелеца, Валентина насочи пистолета към краката на пленника.

— Не мърдайте! — заповяда тя на португалеца. — Ако се опитате да направите нещо, ще отнесете куршум в коляното.

Шок.

Обръщането на италианката срещу него бе абсолютен шок за Томаш. В последните няколко минути той беше попаднал в шеметен въртоп от емоции — след безкрайното отчаяние се бе издигнал до върховете на неудържимата радост, за да пропадне накрая в бездната на разочарованието, след като осъзна ужасната истина.

Валентина беше негов враг.

Образът на Валентина с насочен към него пистолет изглеждаше прекалено фантастичен, за да е реален. Но тъкмо това се случваше с Томаш. С дясното си око историкът невярващо се беше взрял в нея. Не може да бъде! Валентина не можеше да е на страната на сикариите ! Това беше абсолютно невъзможно! Немислимо! Необяснимо!

И все пак истината, колкото и невероятна да му се струваше, не можеше да бъде опровергана. Арни Гросман й беше дал пистолета, а тя го насочи не срещу водача на сикариите , а срещу Томаш. Каквито и оправдания да му хрумваха, фактите бяха пред очите му.

Валентина държеше пистолета и се целеше в него.

— Какво става? — попита историкът, опитвайки се да намери смисъл в действията й от последните минути. — Защо не хванете този тип? Какво вършите?

С притворени очи и танцуващ между пръстите пистолет, италианката се усмихна лукаво и предизвикателно.

— Не знаехте ли, че ние, жените, умеем да се преструваме?

— Моля?

Валентина поклати глава.

— Вие наистина сте глупак! — възкликна снизходително тя. — Нима си мислихте, че ще позволя да се случи подобно нещо? Нима смятате, че зелените очи и средиземноморският чар ви правят толкова пленителен, че да загубя способността си за преценка? — Отново поклати глава. — Ах, бедният глупчо! Какви идиоти сте вие, мъжете!

Арни Гросман ровеше в джоба си, зает с нещо, което убягваше на Томаш. Смаян от обрата на събитията, историкът дори не се опита да разбере какво прави. Вниманието му беше погълнато изцяло от инспекторката от Криминалната полиция. Взираше се объркано в нея, сякаш думите, която току-що бе произнесла, бяха лишени от смисъл. Имаше чувството, че не я познава и дори, че това е друг човек. Друг човек в същото тяло.

— Но… Какво става? Що за лудост е това? Откога вие… вие…

— От самото начало.

— Моля?

Валентина спря погледа си върху израелеца, който точеше нещо, което приличаше на армейски нож.

— С Арни Гросман се познаваме от доста време — започна тя. — И двамата сме полицаи и добре знаем докъде стига силата на закона. Затова се включихме в тайни общества, чиято мисия е да разрешават проблеми, пред които законните средства са безсилни. Той възстанови общността на сикариите в Йерусалим, аз съм член на оперативния отдел за сигурност на една масонска ложа, наречена P2. Не знам дали сте чували за нея…