Том Мартин - Пирамида

Два часа след кацането вече бяха успели да минат през митницата и сега се движеха със скоростта на охлюв през задръстванията на Кайро във взета под наем кола. Внезапно Ръдърфорд забеляза онова, което търсеха. Там, забодени в покрайнините на египетската столица, се издигаха внушителните очертания на трите най-големи пирамиди в Гиза: Голямата пирамида, наричана от съвременните египтолози още пирамидата на Хуфу 4 4 Известен и като Хеопс. — Б.ред. , втората — пирамидата на Хефрен 5 5 Или Хафра, Хафре. — Б.ред. , и най-сетне третата, доста по-малка от другите — пирамидата на Микерин 6 6 Или Менкауре. — Б.ред. . Макар и разположени в пустинята, извън пределите на града, те са толкова огромни, че когато ги погледнеш от покрайнините на Кайро, изглежда сякаш се издигат от самия град и захлупват всичко останало.

Ръдърфорд спря колата встрани от пътя. Мощният поток от останалите автомобили продължи да бумти наоколо.

— Виж само!

Катрин се приведе и се загледа през маранята зад стъклото. Гледката направо спря дъха й. Ръдърфорд въодушевено посочи най-голямата от трите:

— Голямата пирамида. Най-внушителната постройка, дело на човешка ръка.

— Не може да е вярно! Ами небостъргачите от двайсети век?

Ръдърфорд се изсмя.

— В сравнение с нея те са детски играчки! Голямата пирамида просто е от друга вселена. Когато се приближим до нея, ще се убедиш, а щом влезем, ще усетиш необятността й.

— Никой никога не ми е казвал колко забележителна гледка са всъщност.

Ръдърфорд продължи:

— Да, още по-забележително е, като си дадеш сметка, че Голямата пирамида всъщност е една от първите постройки, издигнати на планетата. Появява се изневиделица в самата зора на историята. Археолозите смятат, че е построена около 2600 г. пр.н.е., при това с учудващо високо ниво на техническо умение. При положение че строителите й не са разполагали с кранове, багери и как вито и да е било други играчки, използвани в съвременното строителство, издигането й е равносилно на истинско чудо.

Катрин го изгледа. Погледът на спътника й бе залепен върху гигантската постройка.

„Изглежда Джеймс е впримчен от притегателната им сила… силата на пирамидите“.

— Не мислиш ли, че е малко странно?

Той продължаваше да наблюдава пирамидите.

— Кое? — отвърна, без да я поглежда.

— Ами това е като да решиш да конструираш първата кола на света и да направиш ферари. А после в продължение на хиляди години да си доволен от това да произвеждаш трабант, преди въобще да опиташ отново да се доближиш до нещо подобно на ферари.

Ръдърфорд я слушаше внимателно.

— Искам да кажа — продължи Катрин, — че това надали е особено нормален модел на развитие. Не съм особено запозната с историята на архитектурата, но преди да построят замъка Уоруик в Англия или дворците от епохата на кръстоносните походи, доста години наред са строили много по-примитивни. Получило се е нещо като крива на познанието, имало е постепенен процес, не са изскочили изведнъж от дълбините на историята, за да построят най-съвършения замък, познат на човечеството до днес. Пирамидата обаче преобръща този модел нагоре с краката — построена е в самото начало и оттогава гледа с презрение на всичко появило се след нея.

Изражението на Ръдърфорд беше изключително сериозно.

— Права си. Предполагам, че започваме да разбираме върху какви глинени крака всъщност е построена общоприетата историческа теория. — Той се намръщи на някаква своя мисъл, след което обърна набразденото си с бръчки чело към Катрин. — Да тръгваме, искам да ти покажа нещо.

Включи на скорост и се върна в несекващия трафик на пътя. Продължиха по булеварда още около два километра, след което направиха десен завой и се залутаха в поредица тесни улички, които в крайна сметка ги изведоха в началото на пустинята. Високите грозни бетонни сгради на централен Кайро останаха зад гърба им, скоро изчезнаха дори мизерните офис сгради, обрамчили големия булевард на изхода от града. Постройките тук изглеждаха малки, дори селски. Сякаш предградието се бе смалило и се беше превърнало в село или просто пустинното слънце беше изпило живителните му сокове. Пътят стана черен и прахът, вдиган от гумите на автомобилите, просто висеше във въздуха. Ръдърфорд спря колата. Пирамидите се извисяваха над главите им, въпреки че бяха още далеч напред в пясъчните дюни.

— Дотук сме. Ще трябва да продължим пеша.