Том Мартин - Пирамида

Ръдърфорд явно очакваше този въпрос и не можа да сдържи усмивката си.

— Отговорът сигурно няма да ти хареса, но е факт, че никой не знае.

Катрин го изгледа и на свой ред не успя да потисне учудването, изписало се на лицето й.

— Тук са струпани два и половина милиона каменни блока, всеки от които тежи не по-малко от лека кола. Как точно ще ги придвижиш, без да използваш дори и кран?

Катрин го изгледа сериозно.

— Аз не съм нито египтолог, нито инженер, нямам никаква представа. Какви са теориите по въпроса?

— Може би най-разпространената теория, или поне тази, която масово се преподава в училищата, твърди, че каменните блокове са бутани, теглени и поставяни на местата им единствено с помощта на груба физическа сила. Строежът е отнел двайсет години и в него са участвали сто хиляди души.

Катрин се замисли за секунда.

— Това са ужасно много хора. Много гърла за хранене. Какви са били тези хора, военнопленници ли?

— Не, предполага се, че са били прости земеделци. Работили са на пирамидите само в тримесечния период, в който Нил приижда и залива бреговете. Тогава не са разполагали с обработваема земя и са излизали в принудителна почивка от земеделската работа.

Катрин заразмишлява на глас:

— Каква почивка само, а! Добре, значи три месеца годишно за двайсет години правят шейсет месеца. Да речем, че са работили по дванайсет часа на ден. Трийсет дни в месеца по дванайсет часа дневно е грубо около двайсет хиляди часа. Значи ако имаме два и половина милиона каменни блока, всеки от които тежи няколко тона, е трябвало да местят по сто и двайсет камъка на час. Това прави два каменни блока на минута.

Ръдърфорд се изсмя невярващо.

— Два блока на минута звучи твърде невероятно.

— Това обаче, което звучи още по-невероятно, е, че те не просто са местили каменните блокове само за да ги захвърлят някъде, а са ги вдигали на десетки метри във въздуха и са ги поставяли с прецизността на мозъчен хирург.

Ръдърфорд отново се изсмя и повдигна рамене.

Катрин вече беше готова със следващ въпрос:

— Още не си ми казал какво точно е било предназначението на пирамидите.

Изражението на Ръдърфорд мигновено се промени и той стана някак тъжен.

— Вече направо не знам какво да мисля. Почвам да вярвам, че Безумов е много по-близо до истината, отколкото общовалидните исторически обяснения.

Катрин се намръщи и го изгледа любопитно.

— Какво искаш да кажеш?

— Египтолозите твърдят, че пирамидите са гробници. Предназначени са да служат за последен дом на фараоните… Принципно бях съгласен с подобна теория. Сега обаче вече просто не знам. — Той вдигна глава и изгледа огромната каменна маса на Голямата пирамида. — Обяснението ми се струва прекалено просто. Защо ще си правиш чак такъв труд? В пирамидите трябва да има нещо повече от гробници за мъртви царе. Извинявай, вече сигурно говоря несвързано. Инстинктите обаче ми подсказват…

— С какви доказателства разполагат археолозите в подкрепа на твърдението си, че пирамидите са гробници?

Ръдърфорд замълча за миг, за да събере мислите си, и отново се впусна в обяснения:

— Пръв Херодот, гръцкият историк от пети век пр.н.е., изказва теорията, че Голямата пирамида е построена от Хуфу, че брат му Хефрен издигнал втората пирамида, а синът на Хефрен направил третата. Оттогава насам египтолозите са склонни да се съгласяват с предположението му и където и да открият косвени доказателства за теорията, ги приемат като чиста монета. Например около Гиза са открити различни надписи, които свързват построяването на Голямата пирамида с Хуфу. Но това не е доказателство, защото е напълно нормално един фараон да припише на себе си делата, извършени от предците му. Когато проникнали в пирамидите, учените ги заварили абсолютно празни — никакви съкровища, нищо. Единствено в третата, най-малката пирамида, са открити кости. Но дори и те са датирани към времето на Исус Христос — много след построяването на пирамидите. Учените смятат, че Голямата пирамида отдавна е ограбена. Но в интерес на истината, никой не може да го твърди със сигурност.

Катрин се замисли над думите му.

— Добре. От всичко, което казваш, излиза, че на практика не знаем абсолютно нищо.

Ръдърфорд се усмихна глупаво.

— Да.

Той отново вдигна очи нагоре и плъзна поглед по стената на пирамидата.

— Просто поредната загадка в страната на мистериите. Не знаем за какво са построени, не можем да си обясним как е възможно да бъдат построени, нямаме представа кой ги е построил и честно казано, не знаем дори кога са издигнати. Просто си стоят тук от зората на човешката история, а вероятно и много преди това. — Той направи крачка назад и й се усмихна: — Хайде, ела да влезем и да надникнем вътре.