Том Мартин - Пирамида

— Ето ни най-сетне в царската камера.

Катрин застана до рамото му и потискащите мащаби на помещението тутакси я поразиха. Ужаси се само като си представи колко тона каменни блокове висят над главите им. Стори й се, че камъните, използвани за изработката на стените, постепенно се приближават от всички страни и заплашват да ги смачкат.

„Ако сега някой дойде тук да ни убие, никой няма да чуе. Никой няма да разбере…“

Лицето на Ръдърфорд бе покрито с дребни капчици пот.

— Какво е това? — попита Катрин и посочи един каменен сандък с големината на човешко тяло в далечния край на залата.

— Това е някакъв ковчег от гранит. Празен е, ела да надникнем вътре.

Приближиха се до сандъка и го огледаха. Ръдърфорд отвори пътеводителя си и замърмори мерките на сандъка. Внезапно се спря и възкликна:

— Божичко! Имперските мерки, които все още използваме в Англия и Америка, инчовете и футовете, са свързани с измервателната система, използвана при строежа на пирамидата и изработката на този сандък.

— Моля? Искаш да кажеш, че това нещо по някакъв начин е послужило за база на нашата измервателна система?

— Очевидно е така. Досега не бях разсъждавал за пирамидата от тази гледна точка, но имам чувството, че това е в основата на всичко. Сандъкът трябва да е поставен тук още в самото начало, тъй като е прекалено голям, за да го вкарат през тунела, от който току-що дойдохме. Това, което също е интересно, е, че вътрешните му ъгли са абсолютно прави. Подобно нещо със сигурност не може да се постите без използване на съвременни технологии. Нужни са тонове налягане и диамантени ножове, за да издълбаеш гранита по този начин.

Точно тогава на Катрин й хрумна нещо.

— Чакай малко — попита тя с очевидно стреснат тон, — я прочети пак мерките, които каза преди малко?

Молбата й озадачи Ръдърфорд и той я изгледа внимателно, преди да обърне поглед отново към пътеводителя и да прочете:

— Вътрешната страна е дълга шест фута и шест цяло и шест инча…

— Да — прекъсна го Катрин. — И на мен така ми се стори, че каза. При положение че вече знаем за манията им към прецизност, това не може да е случайно. Дължината от вътрешната страна на този античен сандък, скрит в сърцето на най-старата и тайнствена постройка на света, е шест, шест, шест — дяволското число.

В този миг осветлението потрепна, лампите изгаснаха и в помещението се възцари непрогледен мрак. Сърцето на Катрин подскочи. Ръдърфорд почувства пристъп на неконтролируема паника, която тръгна от корема към гърдите му.

Лампите отново проблеснаха и светлината се върна. Джеймс изглеждаше състарен поне с десет години.

— Добре, няма да стоим тук и секунда повече, отколкото се налага.

Катрин си пое дъх.

— Напълно съм съгласна с теб.

Лампите продължаваха да светят. Ръдърфорд избърса потта от челото си с ръкав и отново заговори. Гласът му звучеше нервно:

— Шест шест шест всъщност не е числото на звяра.

Катрин не го разбра и се огледа из подобното на гробница помещение.

— Как така не е?

— Всъщност идеята е много по-стара от самото християнство. Това е езическото число на Слънцето или на земната сила. Алхимиците го свързват със сярата. В гематрията библейската фраза theos eini epi gaia — „Аз съм бог на земята“ — е със стойност шест шест шест. Впоследствие християните изгубили връзка с древното знание и символичната сила на числото започнала да ги плаши.

Ръдърфорд разтърка зачервеното си чело с длан и се огледа нервно наоколо.

— Има и още нещо много важно. Побързай, ела тук.

Той се приближи до южната стена на камерата. Катрин го последва припряно. През цялото време се притесняваше, че осветлението отново ще изгасне, и дяволски й се искаше да си бяха донесли факла. Ръдърфорд посочи малка дупка.

— Ето този проход тук върви директно през каменните блокове на пирамидата. Както и всичко останало тук, тунелът е абсолютно прав. Прокаран е точно през сърцевината на пирамидата под ъгъл четирийсет и пет градуса. Хиляди и хиляди каменни блокове са били издълбани един по един, за да може да се прокара този проход. Но това е само част от истината. Ако продължиш мислено правата на тунела вън от пирамидата, в един момент тя пресича съзвездието Орион — свещена част от небесния небосклон за египетската религия. По същия начин тунелът, прокопан в камерата на царицата, пресича точно траекторията на звездата Сириус — също изключително важна. Йероглифът за Сириус се състои от звезда, пирамида и камъка Бенбен.