Том Мартин - Пирамида

Беше следобед и слънцето приличаше безмилостно. Излязоха от колата и присвиха очи от острата светлина. Стори им се, че жегата се блъска в нагорещения пясък и отново се връща при тях. Във въздуха се носеше смрад на конски изпражнения, а около ушите им жужаха мухи. Платото на Гиза беше почти празно. Един-двама умърлушени пазачи обикаляха около входа на Голямата пирамида, но туристите се криеха по хотелите, далеч от парещите слънчеви лъчи. След изтощителен преход през пясъците Катрин и Ръдърфорд най-сетне се добраха до огромното тяло на Голямата пирамида.

Ръдърфорд се приближи до първото стъпало. Вече не изглеждаше толкова уверен в себе си. Потупа един от гигантските каменни блокове. Стигаше почти до гърдите му и тежеше поне десет тона. Той изви врат и се загледа към върха на гигантската каменна грамада. Катрин закри очи с длан и се огледа из обширното плато на Гиза.

— Мислиш ли, че тук сме в безопасност? Възможно ли е да продължават да ни преследват?

Ръдърфорд нервно се огледа наоколо. Цялото плато тънеше в мараня.

— Не знам. По-добре да приемем, че ни преследват. По това време сигурно вече са открили на кой самолет сме се качили. Трябва да действаме бързо.

Устата на Катрин пресъхна. Тя изгледа величествените форми на древната пирамида.

— Освен това трябва да открием Безумов. Той сигурно е някъде в Кайро.

Ръдърфорд поклати глава и я изгледа.

— Е, поне можем да сме сигурни, че утре сутрин, при изгрев-слънце, ще е тук. За пролетното равноденствие. Не съм много сигурен какво точно можем да направим с него. — Той отново насочи вниманието си към Голямата пирамида. — Засега нека се концентрираме върху разрешаването на нашата загадка.

Той се извърна и подпря дясната си ръка на ръба на най-ниския камък.

— Забележително творение, какво ще кажеш? Направена е от повече от два и половина милиона каменни блока, всеки от които тежи от два до петнайсет тона. Изумително количество камък. Ако всеки каменен блок не е положен на точното място, ще се образува феноменален натиск, под силата, на който пирамидата тутакси ще рухне. — Той погали древните камъни. — Първоначално цялата пирамида е била облицована с каменни плочи, наподобяващи бял мрамор. Така че Голямата пирамида, както и двете съседни са блестели на яркото слънце като огледала. Ефектът сигурно е бил просто зашеметяващ.

Катрин се приближи до основата на пирамидата и прокара ръка по камъните.

— Откъде знаеш, че е била облицована? Какво е станало с тази облицовка?

Ръдърфорд отвърна уверено на въпроса й:

— Първо, имаме описанията на древногръцките автори. Освен тях обаче за доказателство на някои места още стоят парчета от облицовката. Всяка отделна плоча е тежала над десет тона, но помежду им практически са липсвали фуги и не е могло да се провре и парче хартия. Нещо подобно на сглобката на камъните в Перу — допълни той.

Катрин направи крачка назад и се опита да види върха на пирамидата. Тя обаче наподобяваше висока планина и единственото, което човек можеше да забележи, бяха безкрайните каменни стъпала към небето. Ръдърфорд отстъпи още по-назад, за да огледа добре гигантското съоръжение.

— Но това не е всичко — добави той. — Както виждаш, основата на пирамидата е квадрат.

Катрин се приближи до него.

— Четирите страни на този квадрат — продължи той — са начертани изключително прецизно, така че да съвпадат с посоките на света. Имам предвид, че северната страна, до която се намираме в момента, е разположена така, че да сочи точно север. Източната е обърната право на изток и така нататък.

Катрин огледа цялата основа на северната страна вляво и вдясно.

— Не мога да повярвам, че са разположени толкова прецизно.

— По-прецизно и не може — отвърна Ръдърфорд. — Не и от човек и не и когато говорим за постройка с подобни размери. Цялата пирамида е измерена от експерти с помощта на най-модерна техника. Стигат до заключението, че отклонението от абсолютния север, изток, юг и запад е по-малко от 0,1 процент.

— Невероятно!

Ръдърфорд със задоволство изгледа изражението на Катрин.

— Абсолютно. Звучи доста налудничаво.

— Много си прав. Налудничаво си е.

— Не, искам да кажа, че е напълно ненужно. Човешкото око например не би забелязало грешка в рамките на един процент. Съвременните строители например въобще не се притесняват от грешки в рамките на 1,5 процента. Онова, което прави нещата още по-неразбираеми, е, че е изключително трудно да намалиш стъпката на грешката от 1 до 0,1 процент.