Том Мартин - Пирамида

Рецепционистката в петзвездния „Нил Хилтън“ в Кайро гледаше с недоумение високия, добре облечен европеец, който стоеше пред нея единствено с малко куфарче в ръка. Носеше изискан снежнобял костюм, кафяви оксфордски обувки, бяла риза със скъпа синя вратовръзка и изглежда нямаше абсолютно никакъв багаж, освен куфарчето. Току-що се бе появил в хотела и беше поискал най-хубавата свободна стая.

— Извинете, сър, но как точно се пише името ви?

— Ч-Е-Х-О-В, Андрей Чехов.

Иван Безумов плъзна по мраморния плот към рецепционистката чисто нов руски паспорт и тя го взе.

— Моля ви, побързайте, времето ми е ценно.

Слънцето свободно нахлуваше през огромните прозорци на фоайето, от които се разкриваше величествен изглед към реката. В ярък контраст с шумната и потна тълпа отвън, прилежни келнери бързо и тихо се придвижваха из обширното фоайе, понесли табли с разхладителни напитки за туристите, настанили се в удобни кожени кресла.

Рецепционистката се прокашля нервно.

— Да, сър, съжалявам. Колко дни ще останете при нас, господин Чехов?

— Ами да речем, три дни засега. Трябва да е достатъчно.

— Искате ли стая с гледка към Нил, сър?

— Да. Само ви моля да побързате.

— Да, сър, разбира се. Ето това е ключът ви.

— Искам и кола с шофьор. Да е четири по четири, а шофьорът да говори добре руски. Освен това трябва да е на мое разположение двайсет и четири часа в денонощието. И преди още да сте попитали — парите са без значение. Ето кредитната ми карта. Сега ще се кача в стаята си за няколко часа. Моля ви, погрижете се, когато сляза, шофьорът да е на разположение във фоайето.

Безумов се извърна и закрачи по мраморния под към фоайето.

Високо над Средиземно море Катрин и Ръдърфорд отново бързаха през глава към неизвестното. Катрин затвори очи, защото претъпканият с хора самолет, на който се качиха съвсем скоро след последния си полет, й причиняваше клаустрофобия. Тя надигна бутилка минерална вода в опит да се пребори с обезводняването, причинено от продължителните пътувания със самолет. След като отпи пет-шест пъти от бутилката, изгледа Ръдърфорд. Лицето му бе образец за вглъбеност и концентрация — приятелят й четеше по диагонал книга, посветена на йероглифите. Катрин отпусна глава назад, въздъхна дълбоко и разтърка очи.

— Ооох… чувствам се просто разглобена. Но няма как, трябва да продължим. Повече от всякога съм решена да довършим това.

Ръдърфорд я изгледа с помътнели очи и отвърна мрачно:

— Да, аз също. Имам чувството обаче, че дори и нищо да не направим, пътешествието ни ще приключи в Египет.

Катрин се съгласи.

„Ще ми се да знам повече за Древен Египет. Всъщност, ми се ще да знам повече за всичко. Последните няколко дни се оказаха истинско интелектуално изпитание“.

Ужасно много неща зависеха от това дали обединените им познания и интелект ще им помогнат да разберат защо професорът е смятал, че светът е застрашен от нов катаклизъм.

„Дори и да разберем защо сме под угрозата да последваме съдбата на древните си прадеди, пак ще трябва да открием начин да предотвратим катастрофата и да спрем Безумов… Толкова ми се иска професорът да беше още с нас. Само ако можеше да е тук сега и да си поговорим“.

Катрин отново отвори очи и весело разклати глава на всички страни, за да протегне врат.

— Джеймс?

Ръдърфорд бе изцяло погълнат от четивото си и без да вдига очи от книгата, промърмори:

— Хмм?

— Надявам се да знаеш много повече от мен за мястото, на което отиваме.

Той бавно затвори книгата си и я натъпка в джоба на гърба на предната седалка. Извърна се към Катрин и се насили да пусне изморена усмивка.

— Е, в никакъв случай не съм световен капацитет. За сметка на това обаче вече съм бил няколко пъти в Египет. Със сигурност се чувствам по-уверен, отколкото бях в Южна Америка. Поне знам каква е общоприетата представа за Древен Египет. Работата е там, че след последните неща, които научихме, започвам да се питам дали общоприетата представа си струва дори хартията, на която е напечатана.

Катрин въздъхна.

— Съгласна съм. Готова съм да се обзаложа, че и тук ще се натъкнем на доста смущаващи аномалии. Освен това се хващам на бас, че прецесионните числа пак ще играят сериозна роля. Но лично аз съм пълен лаик. Всичко, което знам, е чутото от теб за Озирис и откъслечните спомени, останали в главата ми от училище. Явно съм прекарала прекалено много години в изучаване на звездите.