Том Мартин - Пирамида

Мислите препускаха през главата на Катрин. Всичко си идваше на мястото. Ръдърфорд беше не по-малко възбуден от нея.

— Знам. Всичко започва да се подрежда логично… Митовете за потопа са напълно верни разкази за бедствия, които едва не са унищожили човечеството.

Катрин едва го изчака да се доизкаже и добави:

— Да, а краят на ледниковия период, освен всичко друго донесъл и внезапно, парадоксално замръзване в определени области, за което говорят викингите и зороастрийците… — Тя спря на място и се плесна с длан по челото. — Джеймс, сетих се! Не мога да повярвам, че съм толкова заблудена! Знаели сме отговора от самото начало…

Катрин отвори вратата на кабинета на професор Кент и се запъти към бюрото му. На него се мъдреше голям глобус, който тя освети с помощта на бутон в основата. Обърна се към Джеймс и каза:

— Спомняш ли си теорията на Хапгуд за разместването на земната кора!

Ръдърфорд я изгледа неразбиращо.

— Не си ли спомняш? Доктор Фон Дехенд ни спомена за нея, докато обясняваше за картите. Каза, че Хапгуд използвал картата на Пири Рейс, за да докаже теорията си за изместването на земната кора. Според тази теория Антарктика е била по̀ на север, но земната кора се плъзнала и континентът отишъл на дъното на планетата.

Тя бавно завъртя глобуса, за да онагледи мисълта си.

— Изместила се цялата земна кора, помниш ли? Не само една-две тектонични плочи, а цялата литосфера. Земя, която допреди се е намирала в умерен пояс, внезапно се е озовала зад Арктическия кръг. В такъв случай въобще не е странно, че всичките тези лъвове, камили и други подобни животни от умерения пояс изведнъж са замръзнали под сибирските ледове.

Ръдърфорд внезапно разбра какво се опитваше да каже Катрин. Лицето му просветна.

— Това също означава, че преди това съдбовно разместване хората може да са живели в онази част на света, която в момента е под ледовете на Антарктика. Внезапно, щом земната кора се е изместила, се озовали в примката на ледовете, да не говорим пък за поредицата цунами, които сигурно също са ги залели.

— Точно така! А това пък означава, че носителите на светлина и цивилизация спокойно са могли да произхождат от Антарктика. Това обяснява картата на Пири Рейс, въобще обяснява всичко. Бягството на зороастрийците от родината им в руските степи, която внезапно се преместила на север и замръзнала, както и носителите на цивилизацията, която внезапно се оказала разрушена, когато се преместила на юг.

Челото на Ръдърфорд се набразди от бръчки.

— Това дори обяснява един от основните проблеми, който ме притесняваше във всичко, което сме открили досега: обяснява защо няма писмени или други паметници на цивилизацията на хората, разпространили знанията си из останалата част от света.

— Абсолютно! Всички доказателства са погребани под три километра антарктически лед, поради което никой никога не ги е открил. Оцелелите се разпръснали по четирите краища на света. Пристигнали по бреговете на Южна Америка и Близкия изток и се опитали да разпространят знанията си: Виракоча, Озирис и Оанес са все бегълци от древната антарктическа цивилизация, унищожена от движението на земната кора.

— Това трябва да е истината.

— Освен това обяснява скоростта на голямото топене. Колкото повече са се топили ледовете, толкова повече се е преразпределяла тежестта върху земната кора. Това е накарало литосферата да се плъзне, полюсите са се изместили към по-топли региони, което пък на свой ред довело до ново топене. Нищо чудно, че нивото на световния океан се е вдигнало толкова бързо.

Ръдърфорд отново се замисли.

— Да, но в целия пъзел липсва още едно парче. Защо професор Кент е бил убеден, че същата съдба ще споходи и нас? Ние въобще не сме близо до подобен прецесионен цикъл… Не сме близо дори до края на ледниковия период, както са били древните, така че защо си е мислел, че сме пред заплахата да ни сполети нов подобен катаклизъм?

— Мисля, че трябва да идем в Гиза — знаем, че Гиза е била център на древния свят. Безумов ще иде там, сигурна съм в това. Когато стигне, ще се опита сам да направи всичко. Трябва да го изпреварим и да спрем налудничавите му планове. Тогава сами можем да разберем защо професорът е смятал, че сме в опасност.

Ръдърфорд се усмихна и поклати глава.

— Добре, Катрин. Това е последното раздаване. Предполагам, че ако не успеем да спечелим и сега, така или иначе сме обречени. Защо да не пробваме още едно пътешествие, преди да е настъпил краят на цивилизацията?