Том Мартин - Пирамида

Ръдърфорд бе поразен.

— Леопарди и слонове в Арктика?

— Да, така изглежда. Учените продължават редовно да намират животни от умерения пояс, както и вкаменелости на растения и организми, които могат да живеят единствено в тропиците, дори и в отдалечени арктически острови като Свалбард например.

Ръдърфорд продължаваше да се диви.

— Но това е просто невероятно.

— Така е. Това е една от големите тайни от края на ледниковия период. Как е възможно тези видове от умерения пояс да се окажат заровени под ледовете там, където сега е Арктическият кръг? Ясно е, че докато навсякъде по света ледниковият период е отивал към края си, тези части от земното кълбо са замръзвали. Климатът там внезапно е станал студен и неблагоприятен. Цели стада животни са замръзнали за часове.

— Но това звучи безсмислено — възрази Джеймс. — Краят на ледниковия период трябва да е донесъл топло време, пък и какво са правили животни от умерения пояс в тези сковани от ледове места?

— Така е, признавам. Засега това си остава загадка. Това, което знаем е, че около 7500 г. пр.н.е. голямото топене приключва. Ледниците се отдръпват. Предходните шест или седем хиляди години трябва да са били най-ужасният период за живот на земята. Вулкани, земетресения, урагани, цунами и тъй нататък. И разбира се, гигантски наводнения. Милиони тонове топящ се лед намаляват натиска върху земната кора, от което тя се издига и започват земетресенията. Нивото на моретата се вдига. Големи парчета суша са погълнати от вода. Наводненията и цунамитата са били с такива мащаби, че в един момент дори Хималаите са покрити с вода.

— Какво? Това е невъзможно! — възкликна Ръдърфорд.

— Напротив, възможно е. Скелети на китове са открити в планините на Северна Америка и дори насред пустинята Сахара във Вади Хитан. Планинските върхове из цяла Европа трябва да са станали последни убежища за хиляди ужасени бягащи животни. По света има множество подобни масови гробове по планинските била, които свидетелстват за паническата миграция на животни и хора пред настъпващата и покачваща се вода. На няколко пъти цяла Европа е покрита с вода. Не знаем за какви периоди от време, но това определено се е случвало поне два-три пъти… В края на краищата, периодът между 15000 г. пр.н.е. и 7000 г. пр.н.е. и особено между 11000 г. пр.н.е. и 8000 г. пр.н.е. се е характеризирал с ужасни и непрестанни наводнения, внезапни спадове на температурата и почти глобално унищожение.

Катрин слушаше като омагьосана и клатеше невярващо глава.

— Сигурно е било истински ужас.

— Да. Още повече поради факта че тогавашните примитивни хора са нямали никакво обяснение защо се случва всичко това. Единственото, което е могло да им хрумне, е, че боговете са се разгневили и ги наказват. — Фон Дехенд въздъхна. — Това ли искахте да ме питате?

Ръдърфорд и Катрин се спогледаха.

— Да. Благодарим много, че ни отделихте от времето си и ни разказахте толкова много. Нямам никаква представа как човечеството е оцеляло в онези бурни времена, които по никакъв начин не могат да се сравняват с близкото или дори по-далечното минало — отвърна Ръдърфорд.

Катрин също се обади:

— Да, хиляди благодарности, доктор Фон Дехенд. Не са много хората с вашите познания, а познанията ви за точно този период ни бяха от изключителна полза. Сега трябва да вървим. Достатъчно време ви отнехме.

— Няма защо да ми благодарите, Катрин, за мен беше удоволствие. Радвам се, че съм ви помогнал. Важно е постоянно да се напомня на хората, че живеем в необичайно тих и спокоен период от историята на планетата. Той обаче няма да продължи вечно!

Катрин и Ръдърфорд се изправиха да вървят. Възрастният професор ги изгледа лукаво.

— Може би един ден ще ми разкажете защо ми задавате всичките тези въпроси.

Катрин се усмихна тъжно.

— Ще ви разкажа, доктор Фон Дехенд. Обещавам, че един ден ще ви разкажа.

Катрин и Ръдърфорд отново напуснаха кабинета на Фон Дехенд окрилени от надежда. Докато слизаха надолу по стълбите, не спираха да бъбрят оживено:

— Джеймс! Научихме това, което ни трябва, че дори и повече! То обяснява всичко, включително и факта, че потопът наистина е реално събитие. Прецесията трябва да е свързана с края на ледниковия период, с топенето на ледовете. Звучи напълно логично. Орбитата на Земята се променя на всеки 26000 години и така Северният и Южният полюс са изложени на различно количество слънчева светлина. В някакъв етап от настоящия цикъл, може би когато са най-близко до Слънцето, ледовете по полюсите ще започнат да се топят… отговорът се крие в края на ледниковия период!