Том Мартин - Пирамида

— Не можеш да знаеш всичко. Пък и без познанията ти за звездите вероятно въобще нямаше да стигнем дотук. Както и да е, може да си прекарала години наред в изучаване на теории, които след няколко часа ще разбием на пух и прах.

— Е, все трябва да започнем отнякъде. Може би, ако въобще са ти останали някакви сили, ще ми обясниш поне основните неща.

Ръдърфорд се поизправи в седалката и разкърши рамене, за да се разбуди.

— Преди да се заемем с историята — започна той, — трябва да отбележа няколко интересни географски факта. Първо, Гиза, където са построени пирамидите и където река Нил се разделя на път към Средиземно море, се намира точно на трийсет градуса северна ширина. Това означава, че пирамидите са разположени точно на една трета от разстоянието между екватора и Северния полюс. Преди никога не съм мислил, че това е важно, но заради теорията на Безумов и още повече заради връзката, която ти откри между прецесията и местонахождението на световните исторически паметници, внезапно реших, че фактът определено е от значение.

— Това е доста интересно. Искам да кажа, че едва ли е случайно съвпадение. Какво е другото нещо?

— Както и в предния случай, никога не съм се замислял над това, но се оказва, че местоположението на пирамидите е центърът на световната суша.

Катрин се намръщи.

— Какво имаш предвид? Аз съм почти сигурна, че центърът на световната суша е някъде насред Русия или Северна Америка.

Ръдърфорд поклати глава.

— Не и в този смисъл. Искам да кажа, че ако прокараш линия от полюс до полюс през меридиана, който минава точно в основата на Голямата пирамида, тази линия ще мине през повече суша, от която и да е друга линия, прокарана от север на юг през земното кълбо. Нещо повече, ако прокараш линия от изток на запад през паралела, който минава точно под пирамидите, тази линия също ще мине през повече суша, от която и да е друга линия. Ето виж.

Ръдърфорд се разрови из самолетните списания, изнамери карта на света, извади химикал и начерта две линии по дължина и ширина така, че да се пресичат в Гиза. Катрин се вторачи в рисунката. Внезапно изражението й се промени и очите й блеснаха от въодушевление.

— Това не ти ли напомня за потопа?

Ръдърфорд кимна изненадано.

— Да, сега, като го спомена, напомня ми. Предполагам, че водата трябва да преодолее най-голяма територия суша, за да залее пирамидите, в сравнение с всяко друго кътче на земята.

— Да, освен това пирамидите сигурно са били едно от първите късчета земя, които са изсъхнали след оттеглянето на водата!

Ръдърфорд се засмя.

— Така е, разбира се! Не се бях замислял за това. — Той замълча и се замисли. След известно време продължи: — Смята се, че историята на Древен Египет, каквато я познаваме, започва през 3000 г. пр.н.е. с фараон на име Менес. Знае се, че пирамидите и още много други важни паметници са изградени през първите петстотин години на царството, да речем докъм 2500 г. пр.н.е. Твърди се още, че религиозните текстове, издълбани и изографисани върху различни паметници и постройки, също принадлежат към тази епоха.

Катрин се замисли над думите му.

— А какво се е случило преди това? Имам предвид преди Менес?

— Ами според учените е имало един куп малки царства и подчинени територии. Тези малки държави така и не успели да постигнат нещо значително. В по-голямата си част са били примитивни общества, съставени от земеделци от неолита, които са обработвали бреговете на река Нил. Всичко, което днес се смята за велики постижения на египтяните, започва с фараонските времена, чието начало поставя Менес.

— Това ми звучи доста познато. Прекалено много ми напомня за начина, по който Виракоча и последователите му са заличени от учебниците по история.

Ръдърфорд измъкна друга книга от раницата си.

— Съгласен съм. Ето, прочети това. Аз ще се опитам малко да поспя.

Той сложи превръзката, раздадена от стюардесите, на очите си и уморено отпусна глава на облегалката.

Катрин се чувстваше възбудена, но също така и успокоена по някакъв начин, защото пътешествието отиваше към края си и по всичко изглеждаше, че в крайна сметка може и да открият отговор на въпросите си някъде из древните пясъци на пустинята.

Тя се сети за физиономиите на двамата мъже, които ги гонеха, за заплашителните им фигури, за усещането за груба сила, което витаеше около тях. Споменът я изплаши, прииска й се да избяга, да намери сигурно скривалище от тях, ако въобще такова съществува. Знаеше обаче, че трябва да довърши започнатото, да разбере истината. Тя метна поглед към Ръдърфорд и си даде сметка колко е щастлива, че е решил да дойде с нея, че не е сама в тази опасна авантюра.