Том Мартин - Пирамида

Катрин отново се почувства изумена.

— Защо са си правили труда в такъв случай? Какъв е смисълът?

Ръдърфорд погали бузата си с пръстите на дясната ръка.

— Точно натам бия и аз. Никой няма логично обяснение на този факт. Във всеки случай, манията за прецизност не спира дотук. Дължините на страните на пирамидата също са почти еднакви. Всички ъгли пък са точно деветдесет градуса, доколкото това, разбира се, е постижимо за човек. Направо е необяснимо.

Катрин не преставаше да се диви на майсторството, вложено в тази древна конструкция.

— Но как са постигнали такова техническо съвършенство?

Ръдърфорд отдели ръка от бузата си и вдигна показалец във въздуха, сякаш да подчертае тезата си.

— Ето тук се крие поредният проблем. Подобно ниво на техническо съвършенство е постигнато отново едва през двайсети век. Никой не е в състояние да си обясни как е възможна такава точност, без да се използват модерните измервателни уреди. Дори и с тяхна помощ пак е трудно. Още една загадка, която очаква разрешението си.

Чернокожият портиер на „Нил Хилтън“, облечен с елегантна червена униформа, червен тюрбан и бели ръкавици, отвори една от стъклените врати на хотела, за да направи път на целеустремения Иван Безумов.

Той излезе в изгарящата следобедна жега на Кайро, а един поизплашен шофьор, скрил се в сенките на близка палма, изтърча чевръсто, настъпи цигарата си и скочи в чакащото возило. То беше бяла тойота „Лендкрузър“, четири по четири, точно както бе поръчал руснакът.

Шофьорът пъхна ключа в стартера и двигателят изръмжа. Безумов изчака нервно джипът да се приближи и да спре пред главния вход на хотела. Преди още шофьорът да успее да изскочи, да изтича и да отвори вратата, както го бяха учили, пасажерът му влезе вътре.

— Към пирамидите. И по-бързичко.

Катрин последва Ръдърфорд до единия край на Голямата пирамида. Когато стигнаха, застана така, че да вижда едновременно и северната, и западната страна, макар и не изцяло. Върхът на пирамидата постоянно привличаше погледа й. Забеляза, че там липсват няколко каменни блока.

— Какво се е случило с върха? — попита тя.

Ръдърфорд отстъпи няколко крачки назад и се възхити на гледката на запад, където пясъчните дюни изчезваха в хоризонта.

— Никой не знае. Свален е по някое време в последните няколко хилядолетия. Със сигурност преди две хиляди и петстотин години пътешественици съобщават, че последните няколко каменни блока под върха липсват.

— А какво е имало на върха?

— Според повечето учени, върхът е бил увенчан с камъка Бенбен.

— С какво?

— Бенбен е името на последния каменен блок на върха на пирамидата — пирамидона. Легендата разказва, че в началото на времето Атум, египетският бог на сътворението, се носел в празното пространство и направил така, че да се родят другите богове. От отдръпващите се води на хаоса се появили няколко хълма суха земя. Точно върху тези хълмове суша паднал камъкът Бенбен.

— Гледай ти, поредният мит за потопа.

— Точно така.

— Но ако става въпрос за мит, в такъв случай Бенбен е по-скоро просто символ, метафора, нали?

— Не съм толкова сигурен. Може да е бил парче от метеорит. Има много други случаи, в които древните са обожествявали подобни неща. Или просто става въпрос за свещена скала или предмет, изработен от човешка ръка. Няма обаче причини да смятаме, че не е съществувал. Очевидно камъкът Бенбен е увенчавал облицованата бляскава пирамида, светел е ярко и е разпръсквал божествена светлина, която се е виждала от километри и километри разстояние. Дори и през нощта е светел на звездна светлина.

— И от какво е бил направен?

— Диаманти, полиран гранит, злато, кой знае. Някои твърдят, че върху него е било изографисано окото на Хорус — сещаш ли се — онова странно, втренчено око, което постоянно те гледа от пирамидите и от доларовата банкнота. Легендите твърдят, че камъкът Бенбен е свален от върха на пирамидата от жреците, когато разбрали, че дните на старата религия и вярвания са преброени. Християнството се зараждало и знаели, че трябва да свалят Бенбен, защото в противен случай някой рано или късно ще го открадне. Така че го свалили от пирамидата и го скрили. Поредната загадка, свързана с едно от чудесата на света.

Катрин се извърна към пустинята.

„Пясък, пясък и пак пясък, чак до брега на Атлантическия океан. Наоколо май няма много скали…“

— Като се позамисли малко човек, Джеймс, не е ли странно как така са успели въобще да построят всичките тези пирамиди? Откъде са взели гигантските каменни блокове насред пустинята и как са ги издигнали с такова майсторство?