— Човешкият живот преди зората на историята е серия от щастливи разминавания с тоталното унищожение. В интерес на истината, няма да е преувеличено, ако кажем, че животът на преките прадеди на всеки от нас в един или друг момент е висял на косъм. Колкото и слаби и мързеливи да ни се струват някои от събратята ни днес, уверявам ви, че те са потомци на изключително решителни, изобретателни и смели мъже и жени, които по някакъв начин са успели да преодолеят всички несгоди, хвърлени от природата в лицата им.
Опитът, който сме придобили като биологичен вид през последните няколко хиляди години, ни дава възможност да се превърнем в доста по-самодоволни създания. Смятаме, че е напълно в реда на нещата планетата ни да е стабилно и в общи линии гостоприемно място за живот. Това е ужасна грешка. Според мен е доста по-точно да се каже, че през последните няколко хиляди години минаваме през окото на бурята — радваме се на тишината и спокойствието, настанили се в центъра на нескончаем циклон от насилие и разрушение.
Катрин и Ръдърфорд го слушаха в захлас. Фон Дехенд, който явно беше актьор по душа, се канеше да сервира основното си ястие.
— Но нека се върнем към ледниковия период. Сега, подобно на всичко случило се преди повече от петстотин години, не разбираме съвсем добре естеството на ледниковия период. Знаем обаче, че е бил изключително, ужасяващо разрушителен, и можем с основание да предположим, че човечеството е извадило огромен късмет с оцеляването си.
— Освен това с голяма доза сигурност предполагаме, че ледниковият период е започнал около 110000 г. пр.н.е. и ледът бавно и методично се е разпрострял по земното кълбо. Между 55000 г. пр.н.е. и 12000 г. пр.н.е. ледниковият период достига зенита си. Засегнат е целият свят. От Космоса планетата сигурно е приличала на снежна топка. Ледниците са растели, след което внезапно е настъпвало леко разтопяване, преди да продължат да се удебеляват и да нараснат малко повече от преди. Ефектът от всичко това е фундаментална климатична нестабилност: наводнения, земетресения, урагани и така нататък.
— Аз обаче искам да насоча вниманието ви към последното топене на ледовете. В зенита на ледниковия период, 12000 г. пр.н.е., ледените пластове се разпрострели почти по цялото земно кълбо. През следващите пет хилядолетия обаче ледът, трупал се в продължение на стотици хиляди години, внезапно се разтопил с ужасяваща скорост. Някои учени дори смятат, че разтопяването е протекло за доста по-кратък период от време — няколкостотин години; други пък стигат в предположенията си още по-далеч и твърдят, че процесът е отнел едва десет години. Вкаменелостите и изкопаемите ясно показват, че с топенето на ледовете жителите на планетата са станали жертва на огромни по размер и мощ природни сили. Може би си мислите, че с това условията за живот са се подобрили за повечето от живите организми, и в дългосрочен план наистина е било така, но топенето е задействало множество природни бедствия, които в краткосрочен план се оказали катастрофални за много видове. Вкаменелостите навсякъде по света разказват една и съща история за широкомащабно изтребление. В Южна Америка например е имало коне, както и гигантски животни — конете се появяват повторно едва с испанците, а големите животински видове изчезват завинаги. В Северна Америка пък загиват трийсет и три от общо четирийсет и пет рода големи бозайници. Било си е истински холокост.
Фон Дехенд изгледа втренчено посетителите си.
— Можете ли да си представите какво е било да живееш в подобно време? Според мен — истински ужас. Ако вие и племето или семейството ви сте избрали да се заселите в неподходящо кътче на света, сте били обречени. Топящите се ледове са предизвикали огромни геоложки изменения — земетресения, вулканични изригвания, цунами. Цяло чудо е, че човечеството въобще е оцеляло.
Още по-странно обаче е, че полярните области се оказали най-засегнати от бедствията. Под леда са открити огромен брой животински трупове. В интерес на истината, дори в наши дни откриването на прекрасно запазени трупове на мамути продължава: бивните им се използват за сувенири от слонова кост.
Катрин се чувстваше изключително объркана.
— Но ако са се запазили до наши дни с плът по тях, не означава ли, че са замръзнали невероятно бързо, и то веднага след смъртта си — в противен случай плътта би трябвало да се разложи.
— Да, много правилно. Странно е, наистина. Докато изчезналите видове в Южна Америка и Австралия са заровени в земята и плътта им отдавна е разложена, животните, открити около Арктическия кръг — в Аляска и Сибир — сякаш са били замразявани в промишлени количества. Някои от тях дори имат несмляна храна в стомасите, което означава единствено и само, че са били напълно замразени в разстояние на три часа от последното им хранене. Още по-странно е, че не са открити единствено мамути, саблезъби тигри и други арктически видове, а също леопарди, слонове, коне, бикове, лъвове и много други животни от умерения пояс.
Читать дальше