Том Мартин - Пирамида

— Мислиш ли, че са сложили хора и вътре в летището?

Ръдърфорд погледна през рамо.

— Не знам. По-добре да предположим, че са.

Катрин се чувстваше толкова зле, та й се струваше, че всеки миг ще повърне. Тя отново обърна очи към билетното гише. Точно срещу него имаше пункт за паспортна проверка, а зад него се намираше чакалнята на излитащите, където щяха да са в безопасност. Просто трябваше да си купят билети.

Внезапно й хрумна идея. Тя измъкна ръката си от дланта на Ръдърфорд и се отправи към павилионче със сувенири за туристи. Ръдърфорд я последва зачуден какво ли е намислила. Освен всички джунджурии там се продаваха тениски и народни носии. Катрин си избра широкопола шапка и пъстроцветно пончо от ламска вълна — основни елементи в националните носии на хората от Андите. Бързо плати на усмихнатата продавачка, след което нахлузи пончото върху дрехите си и прибра коси под шапката.

„Вярно, че съм прекалено висока и кожата ми е твърде бяла, но може и да успея да се смеся с тълпата местни на летището. Западняците никога не носят местни народни носии“.

Тя понамести шапката на главата си, така че да скрива максимално голяма част от лицето й, и отново метна поглед към гишето с билети.

— Дай ми паспорта си — каза тя спокойно на Ръдърфорд.

Той припряно отвори портфейла, измъкна оттам паспорта и й го подаде.

— Сигурна ли си?

Катрин кимна.

— Ще ида до гишето, ще взема билети и в момента, в който се извърна, ти бързо ще тръгнеш към паспортната проверка. Чакаме се там.

С тези думи пристъпи към действие. Ръдърфорд реши да се поприкрие и да я изчака близо до портала към залата за заминаващи. Оттам можеше да следи всяко нейно движение, докато отчаяно се опитва да се смеси с тълпата пътуващи на летището.

Катрин пое с възможно най-спокойна крачка през залата за заминаващи към гишето на „Американ еърлайнс“. С периферното си зрение забеляза двамата европейци с черни дрехи, застанали пред вратата. Те продължаваха да се разхождат напред-назад, да се взират в лицата на хората и в пътниците от такситата.

Тя усети как вледеняващият страх отново плъзва по вените й.

„Да, определено са те“.

Момичето на гишето на „Американ еърлайнс“ се усмихна на премяната й и се зае да рови из компютъра за разписанието на полетите.

— Госпожо, най-доброто, което мога да направя за вас, е полет след един час. Той обаче не е директен. Ще трябва да се прикачите в Маями, където ще имате три часа престой през нощта. Следващата възможност е утре сутрин.

— Полетът след час напълно ни устройва, много благодаря.

Няколко минути по-късно Катрин скри билетите и паспортите в гънките на пончото си и се извърна на пети. Ръдърфорд пое през залата към паспортната проверка.

Тя също забърза натам и когато се срещнаха, му подаде билета и паспорта. Наредиха се на извилата се опашка, напредваха стъпка по стъпка и най-сетне стигнаха пред гишето за проверка.

На гишето седяха двама полицаи. Единият, явно по-старши, взе паспортите и билетите. Имаше студени, безизразни очи. Огледа документите им, а змийският му поглед заснова между паспортните снимки и билетите. Катрин се опита да потисне растящата в гърдите й надежда и му се усмихна. Той я изгледа безучастно.

— Грасиас — каза тя, когато си получи документите, и тръгна да се отдалечава. Полицаят не отвърна. Ръдърфорд вече беше изчезнал към чакалнята и бе успял да се смеси с хората там.

Катрин направи три стъпки, когато чу онова, от което толкова се опасяваше:

— Госпожо! — излая полицаят зад гърба й.

Тя спря на място. Какво ли е открил? Дали не са го предупредили да ги спре? Може би просто трябваше да хукне и да опита да се смеси с тълпата.

Тя зърна Ръдърфорд в чакалнята и го видя как обхожда хората с поглед с надеждата да я види. Катрин почувства, че е изгубила всичко, и се обърна с лице към полицая. Животът се отдръпна от лицето й и тя погледна примирено.

Тогава внезапно забеляза, че той й се усмихва.

— Госпожо, поздравления за тоалета!

Двамата полицаи на гишето за паспортен контрол се хилеха насреща й и сочеха пончото. Катрин едва не припадна от облекчение. Усмихна им се, извърна се на пети и изчезна в тълпата.

Дойде време секретарят да напусне Ню Йорк. Хеликоптерът му кацна с неистово бръмчене на указаната за него площадка на летище „Джей Еф Кей“. Точен като швейцарски часовник, един чисто нов мерцедес се втурна по пистата и спря наблизо в очакване на пътника си. От колата излезе мрачен здравеняк, застана мирно и огледа наоколо. Вратата на хеликоптера се отвори, сгъваемата стълбичка се разгъна и секретарят слезе по нея само за да изчезне в облицованата с кожа вътрешност на мерцедеса. Телохранителят огледа още веднъж пустата писта наоколо и последва примера на шефа си. Само след секунди мерцедесът набираше скорост, устремен към частната писта на другия край на летището.