Том Мартин - Пирамида

— А това същевременно е радиусът на Луната в мили! — възкликна Катрин, която просто не можеше да повярва на ушите си. — Божичко, това определено звучи страшно.

Ръдърфорд изгледа Катрин, чието младо лице бе внезапно състарено от тежестта на открилото се пред тях познание.

— Да. Нещата май почват да се нареждат — установи тя. — Трябва да има връзка между прецесията и гибелта на древния свят.

Ръдърфорд кимна.

— Да, изглежда, че създателите на митове, хората донесли цивилизацията, казват, че всеки път щом Земята извърви цикъл от 26000 години, я разтърсва ужасен катаклизъм.

Катрин затвори очи и се опита да подреди мислите си.

— Джеймс, струва ми се, че тук има още нещо. Да не забравяме Безумов. Спомняш ли си какво каза Ернан? Онова за електромагнитните потоци, които иска да използва и които са свързани с орбиталното движение на Земята. Готова съм да се обзаложа, че древните са били в състояние да влияят върху тези енергийни потоци. Не знам защо са го правили, може би, за да извличат енергия или пък да променят движението на планетата. Безумов май си е наумил, че е в състояние отново да задейства механизма им. Със сигурност обаче последствията от злоупотребата с тази древна технология ще бъдат фатални.

Ръдърфорд я слушаше ужасен. От устните му се изтръгна едва чута ругатня.

— Лудият руснак! Но откъде може да започне? Едно е да откриеш останките от древна технология, а съвсем друго е да разбереш как точно да я използваш.

— Слушай, трябва спешно да се доберем до Фон Дехенд и да открием точната дата на катаклизма, както и точно описание на това, което се е случило. Едва тогава ще сме в състояние да разберем защо професорът е бил убеден, че ни предупреждават. Засега не знаем нищо. Как точно се връзва прецесията с катаклизма и защо ни предупреждават? Дали онова, което се е случило с древните, заплашва да се случи и с нас? Професор Кент очевидно е смятал така, но защо?

Ръдърфорд въздъхна и погледна Катрин в очите. Тя се усмихна и сложи ръка на коляното му.

— Джеймс, можем да го направим. Просто не трябва да се отказваме. Трябва да довършим започнатото и да действаме бързо.

Той взе ръката й в своята и я стисна крепко. Прииска й се да го прегърне, но чувстваше, че времето ги притиска. Смути се от нервността си. Докосването му я накара да пожелае да забрави всичко — отчаяното преследване и дебнещата ги опасност.

Точно когато отвори уста да каже нещо, мирът и спокойствието, което им предлагаше блокът на Ките, бяха разбити на парчета от непогрешимия звук на изстрели, разнесли се долу на улицата.

Катрин заключи резето на вратата, притисна гръб към нея и се обърна към всекидневната. Лицето й бе побеляло от страх. Гласът й излезе разтреперан и на пресекулки:

— Тук са… качват се по стълбите.

Тя беше погледнала надолу по стълбището и бе съзряла трима или четирима мъже, които топуркаха по стълбите и ритаха вратите на апартаментите. Входът се огласи от писъци на ужасени хора.

Ръдърфорд бе излязъл на балкона на всекидневната. Той метна поглед надолу тъкмо навреме, за да види какво се случва на улицата. Усети, че тялото му се вцепенява от ужас при вида на проснатия на паважа безжизнен Ките. Около него стояха трима мъже в черни дрехи, а тясната уличка бе запушена от два големи черни джипа, които не позволяваха на никого да припари до входа на блока. Докато Ръдърфорд се опитваше да осъзнае случващото се, един от мъжете в черно посочи с пръст нагоре и изкрещя на английски:

— Ето го! На седмия етаж! Тръгвайте!

Джеймс се втурна обратно във всекидневната. В необуздан пристъп на паника Катрин се опитваше да заключи и другата ключалка на вратата. Той с мъка надмогна страха си и извика какво трябва да правят.

— Вземай паспорта и парите си! Бързо, нямаме време! Тръгвай след мен… да не забравиш картите.

Самият той бързешком отвори раницата си и измъкна портфейла. Натъпка го в джоба си, спусна се към входната врата и я отключи. Катрин го следваше по петите, стиснала в ръка паспорта и ценния плик с картите.

— Не трябва да излизаме вън!

Ръдърфорд се пребори с ключалката и се извърна към нея. Очите му светеха от адреналин.

— Нямаме друг избор.

Катрин го сграбчи за ръка и го последва на площадката. Вратата на апартамента се затръшна зад гърбовете им. Той надзърна през перилата надолу по стълбището. Въоръжените мъже си проправяха път през дим от барут и протестиращи и паникьосани обитатели на блока, скупчили се по площадките. Ръдърфорд се извърна към Катрин и й направи знак с ръка, че трябва да се качват нагоре. Тя се втурна по стълбището, без да поглежда назад. Той метна поглед през рамо и я последва към горните етажи.