Том Мартин - Пирамида

На шейсет и петия етаж в най-новия небостъргач на Ла Пас един нисък, тантурест мъж седеше в току-що обзаведен офис със слушалки на ушите. Офисът беше облян в светлина благодарение на стъклените стени от двете страни. Бюрото, на което седеше тантурестият, бе отрупано с всякаква техника, основно телевизори и компютри.

През прозорците се разкриваше невероятна панорама. Под небостъргача кафеникав смог покриваше като с одеяло столицата на Боливия. Мръсните улици кипяха от живот. Малки колички висяха в задръствания по булевардите, а още по-малки хора кръстосваха тротоарите напред-назад.

Нисичкият, тантурест мъж беше облечен с бяла риза и носеше омазнена тъмносиня вратовръзка. Под мишниците му се виждаха огромни потни петна. Помещението бе напълно климатизирано, така че причината за обилното потене не беше жегата. Зад него, току до рамото му, стоеше убиецът на професора, облечен изцяло в черно и с презрителна гримаса на лицето. Дебелият припряно свали слушалките от ушите си, вследствие на което оплете кабелите зад врата си, и панически се хвърли да записва нещо в бележника до дясната си ръка. После скочи от стола, скъса листа от бележника, развя го из въздуха и заскача с победоносни викове:

— Шефе! Шефе! Напипах ги…

Европеецът дръпна листа от ръката му и прочете адреса. С лявата си ръка измъкна мобилен телефон от джоба на сакото си и отвори капачето. Притисна телефона до ухото, без да откъсва очи от листа с адреса. След секунда заговори. Тонът му прозвуча уверено, а гласът — като лай:

— Пипнахме ги. Да тръгваме.

Катрин направи усилие да се разведри и закрачи из всекидневната. Ръдърфорд се отпусна на дивана, а тя изтегли един атлас от библиотеката. Приседна на края на масата, отвори го и заразгръща безцелно гланцираните страници. Погледът й се спря върху голяма карта на света. Докато очите й шареха по нея, зачете на себе си географските ширини на различните свещени места по земното кълбо.

След малко се размърда неудобно на ръба на масата. На челото й се появи дълбока бръчка, а тя се приведе още повече над картата и напълно се съсредоточи над нея. Сърцето й заби учестено, а познатото чувство отново я обзе — чувството, че наднича в огромна черна дупка към миналото и от дълбините на тази черна дупка излизат странни и неразбираеми сигнали, стари колкото самото време.

— Джеймс, Джеймс, събуди се!

Катрин раздруса рамото на дълбоко заспалия Ръдърфорд. Той измънка, все още в просъница.

— Какво? Какво става? Направо съм капнал.

— Просто не мога да повярвам. Натъкнах се на нещо ужасно странно, но… ето… виж сега.

Катрин взе химикал и се зае методично да рисува по картата.

Ръдърфорд се приближи до масата, приседна на нея и загледа внимателно.

— Какво се опитваш да ми покажеш?

— Чакай малко, ще видиш. Гледай сега. Представи си, че нулевият меридиан не минава през Гринуич, а през Гиза в Египет, точно през голямата пирамида, както каза Безумов.

Катрин продължи да чертае меридиани през всички свещени места, като използваше меридиана през Гиза за нулев.

— Виж, Катманду е точно на петдесет и четири градуса източно от Гиза. На петдесет и четири градуса източно от Катманду се намира свещеният остров Яп. Ангкор Ват пък е точно на седемдесет и два градуса източно от Гиза, а Нан Мадол е на петдесет и четири градуса източно от Ангкор. Направо е невероятно. Яп и Нан Мадол са просто песъчинки, изгубени в океана. Виж! Дори Раийатеа е точно на сто и осем градуса източно от Гиза.

Катрин го погледна право в очите, за да види дали я разбира.

— Не разбираш ли? Всички са цели числа, което е просто забележително, но още по-странно е, че всички тези цели числа са кратни на шест или дванайсет. Прекалено пресилено ще е да го наречем съвпадение, не мислиш ли?

Ръдърфорд огледа картата на света и започна да схваща последиците от това неочаквано ново откритие.

— Искаш да кажеш, че всички тези свети места нарочно са построени точно там, където са, по някакъв световен план?

Погледът на Катрин блесна.

— Да! Най-интересни са обаче разстоянията между светите места — всички те са прецесионни числа.

— Какво е прецесия? — попита Ръдърфорд.

— Имаш ли някакви познания по астрономия и движение на планетите?

— Скромни. Знам, че Земята се завърта около собствената си ос веднъж на всеки двадесет и четири часа. Знам също, че се завърта около Слънцето за около триста шейсет и пет дни, както и че е наклонена спрямо равнината на еклиптиката и този наклон е различен — между двайсет и един и двайсет и четири градуса, като това разстояние от три градуса и обратно се изминава за четирийсет и една хиляди години.