Том Мартин - Пирамида

— Добре, браво. Е, има и още едно движение, което извършва планетата ни. Самата й ос също се върти, и то обратно, т.е. в посока, противоположна на въртенето на Земята около нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Представи си Земята като пумпал, който обикаля около Слънцето. Върти се около оста си, кръжи около Слънцето, грациозно се накланя на една и друга страна и най-сетне оста й също бавно се върти в противоположна посока на въртенето на Земята около нея. Това обратно въртене се нарича прецесия. Най-прекрасното във всички тези движения е, че са абсолютно методични. Това е едно от най-големите удоволствия да бъдеш астроном. Пълен оборот на земната ос отнема 25776 години.

Ръдърфорд кимна.

— Звучи доста впечатляващо. Но нима древните са имали понятие от прецесията? При положение че движението се извършва толкова бавно, отнема поколения, за да се забележи каквото и да е движение.

— Преди да предприемем това пътешествие, никога дори не бих се замислила над въпроса дали е възможно древните да са имали познания за прецесията. Сега обаче започвам да се съмнявам дали всъщност не е точно така. Според общоприетото схващане гръцкият астроном Хипарх е събирал сведения от Александрия и Вавилон. Когато сравнил събраното, установил, че има разлика в положението на звездите, и така му хрумнала идеята за прецесията. Може обаче да не е бил пръв. Може би хората преди него също са познавали прецесията, но тяхното знание е било забравено.

Ръдърфорд се намръщи.

— Добре, и така да е, това все още не ни дава отговор на въпроса „защо“. Защо въобще на древните ще им трябва да споменават прецесията? Какво е значението й?

Катрин замълча за момент.

— Виж, когато осъзнах, че прецесионните числа изглежда играят важна роля в избора на местата за строеж на тези паметници, внезапно ми хрумна, че едно от главните прецесионни числа постоянно изниква в митовете, за които напоследък говорим.

— Наистина ли? Кое е то?

— Нали самият ти каза, че Озирис е умъртвен от седемдесет и двама съзаклятници и че храмовете в Ангкор Ват са седемдесет и два. Е, седемдесет и две със сигурност е най-важното прецесионно число. На Земята са й необходими седемдесет и две години, за да направи прецесия с един градус. Може да има и други съвпадения.

Очите на Джеймс се разшириха от възбуда.

— Божичко, напълно си права. Седемдесет и две. Това трябва да е. Съвсем близо сме до разгадаването на шифъра.

Ръдърфорд никога не се беше чувствал по-буден. Мисълта му запрепуска през всички древни митове, които някога беше чел.

— Има ли и други прецесионни числа? Или седемдесет и две и дванайсет са единствените?

Катрин се замисли за миг и отвърна:

— Не, съвсем не, има и други — 1080, 2160, 4320…

— Чакай малко! Какво е това последното?

— Годините, необходими, за да се обиколят два пъти зодиакалните съзвездия — 4320.

Ръдърфорд приличаше на човек току-що получил просветление.

— Това е невероятно, наистина невероятно…

Катрин го сграбчи за ръка.

— За какво се сети?

Очите му горяха от възбуда.

— Най-древният мистичен индуистки текст, Ригведа, е съставен от 10800 строфи, а цялата творба съдържа точно 432000 срички. В гематрията ключът за разшифроване винаги е позицията на числата. Не е важно колко нули има след тях. Знаем, че шифърът трябва да е глобален. Значи в структурата на един от основополагащите текстове на индуизма са въплътени две прецесионни числа.

Ръдърфорд се извърна и погледна Катрин в очите. Тя му се усмихна широко.

— Това е, напипахме златна жила. Мисля, че сме на прага да разгадаем кода. Къде другаде се срещат тези числа?

— Навсякъде. Вече ми се струва, че митовете са създадени нарочно, за да ни напомнят за едни и същи числа, без значение, че разказите са различни в различните части на света. Древната мистична книга на евреите се нарича Кабала. За да достигнеш айн соф , или бог, трябва да изминеш седемдесет и два пътя. А Берос, вавилонският историк, който описва Оанес 3 3 Изплувалият от водите на Персийския залив вавилонски бог-риба. — Б.ред. , твърди, че преди потопа Вавилон е управляван от царска династия, чието царуване продължило 432000 години. Нещо още по-интересно, Берос също така твърди, че от сътворението на света до потопа са изминали 2160000 години. А 2160 са годините, необходими на Земята, за да премине през всички зодиакални съзвездия, нали?

— Да, точно така.

— Да се върнем пак на гематрията. Помниш ли, че говорихме за цифровия еквивалент на имената Исус и Мария, изписани на гръцки? Бяха 888 и 192, нали? Ако ги съберем, получаваме прецесионно число — 1080!