Том Мартин - Пирамида

— Какво пътуване, ректоре?

По лицето му изби лека червенина.

— А, просто реших, че сигурно сте ходили някъде. Търсих ви и вкъщи, но ви нямаше. Просто исках да ви съобщя, че съм свикал академичен съвет във вторник сутрин. Присъствието на всички е абсолютно задължително. Реших, че трябва да ви съобщя лично, за да няма обърквания.

Катрин го изгледа безизразно.

— Чудесно. Благодаря, значи ще се видим на съвета.

Ректорът постоя още малко на входната врата и после с известна доза несигурност се извърна и излезе на двора.

— Джеймс, хайде да идем да потърсим доктор Фон Дехенд.

Катрин се запъти по коридора, а Ръдърфорд я последва.

— Какво беше това?

Катрин изглеждаше напълно объркана.

— Нямам никаква представа, ужасно е странно. Ректорът обаче се държи особено от момента, в който ме извика, за да ми съобщи за смъртта на професора.

Доктор Фон Дехенд остана изключително доволен от появата им.

— Катрин! Колко се радвам да те видя! Ооо, тук е и Джеймс Ръдърфорд, каква огромна чест. Jeunees d’orée на Оксфорд. Златната ни младеж! При това ми идва на крака! Поласкан съм!

Катрин се усмихна на Ръдърфорд, а възрастният учен ги въведе в уютния си, отрупан с книги кабинет.

— Ние също се радваме да ви видим, доктор Фон Дехенд. Надявам се, че сте добре.

— О, да, миличка — отвърна той и им махна да се настаняват.

Катрин прочисти гърлото си.

— Опасявам се, че отново имаме нужда от съветите ви.

— Казвайте, млада госпожице, казвайте. На вашите услуги.

Катрин го изчака да се настани в стола си, пое си дълбоко дъх и започна:

— Вижте, може да ви прозвучи малко загадъчно, но искаме да ви зададем един въпрос. Нямам време да ви обяснявам какви са причините да го задаваме, но наистина имаме огромна нужда от помощта ви…

Тя направи пауза, за да види каква е реакцията на Фон Дехенд на това странно въведение. Той бавно кимна и я подкани да продължи.

— Опитваме се да открием световен катаклизъм, случил се в много древни времена, който може би е изтрил значителна част от човечеството от лицето на земята. Заели сме се да търсим доказателства за него във вкаменелости, в геоложки открития, в палеонтологични находки, въобще навсякъде, където може да съществуват индикации за монументално бедствие, което е в състояние да обясни митовете, свързани с края на света и срещани във всички световни култури.

Последва продължителна пауза. Фон Дехенд се загледа в тавана така, сякаш се подготвяше да държи дълга реч. Катрин метна поглед към Ръдърфорд. Двамата изчакаха мълчаливо. Не смееха дори да си поемат дъх, за да не нарушат мисловния процес на възрастния учен. След около минута и нещо мълчание Фон Дехенд заговори. Гласът му прозвуча изключително сериозно. Не бе останал и помен от жизнерадостността, а обичайното му весело настроение беше сменено от научна строгост и предпазливост. Звучеше така, сякаш се чувства доста неудобно да обсъжда подобни теми.

— Преди да започнем да обсъждаме темата, искам да уточним нещо. Не смятам да кредитирам каквито и да е теории, твърдящи, че древните митове и легенди за катаклизми са нещо повече от митове и легенди. Има цял куп луди, които са готови да ви наговорят подобни неща. Луди и религиозни фанатици. Аз не се числя към нито една от двете категории и нямам афинитет към подобни разюздани фантасмагории.

Ръдърфорд хвърли поглед към Катрин. Тя се поколеба за миг и той реши за пръв път да се намеси.

— Не, разбира се, че е така, доктор Фон Дехенд. Ние не очакваме нищо подобно от вас. Просто искахме да проведем научна дискусия на четири очи, извън протокола, така да се каже, само за наши цели. Приемете го като каприз, ако щете, но ни се иска да поразсъждаваме над въпроса кога според вас е най-вероятното време, по което е могло да се стигне до подобен катаклизъм? Разбира се, всички знаем, че си говорим теоретично и това са само предположения.

Ръдърфорд и Катрин затаиха дъх и зачакаха.

Фон Дехенд направи нова продължителна пауза, след което заговори:

— Хмм, разбирам. Е, след като изяснихме този проблем, мога да споделя личните си разсъждения по въпроса.

Катрин и Ръдърфорд едновременно и инстинктивно си поеха дъх. Фон Дехенд подръпна от лулата и започна да говори бавно, но постепенно се отпусна и стана по-приветлив:

— Винаги съм имал чувството, че в миналото се е случило нещо ужасно, и това ужасно нещо е станало в края на последния ледников период.

Катрин и Ръдърфорд се изправиха на нокти. Фон Дехенд направи нова театрална пауза, за да вдигне напрежението, и продължи да говори много бавно: