Том Мартин - Пирамида

След минута отключи вратата и се озова в отрупания с книги кабинет. Нямаше представа какво да стори, така че се отпусна в любимото си кресло до камината и се опита да подреди мислите си. Ето я, седнала в тихия и уютен кабинет на професора в Оксфорд, а той е на хиляди километри от нея, намерил смъртта си на някакъв самотен планински склон. Няма начин да е било самоубийство… какви ги говорят? Самоубийството е толкова ужасно, че на човек дори му е страшно да си мисли за него… освен това е абсолютно безсмислено. Мислите на Катрин препускаха и тя се опитваше да ги вкара в ред и да се сети какво й е говорил професорът при последната им среща и дали не е намекнал, че възнамерява да постъпи по този начин.

Не, не се сети за нищо подобно. Беше отишла да го навести в селската му къща преди около две седмици. Стори й се приветлив и красноречив, както обикновено. Обсъждаха академични проблеми и той й показа рядък сорт орхидея, изпратен му от приятел. Беше я сложил до кухненския прозорец с надеждата да се хване и скоро да цъфне. Спомена, че се надявал да се видят, щом се върне, тъй като искал да я запознае със стар свой приятел, заинтересуван от работата й. Така се разделиха.

Тя придърпа дамската чанта на коленете си, извади плика и отново го разгледа внимателно. Да, почеркът определено е на професора. И защо, за бога, не спомена писмото пред ректора? Какво я спря?

Катрин нервно го отвори. Отвътре се показа пластмасов плик с няколко карти. Върху тях с кламер бе прикрепено парче хартия с големината на пощенска картичка. Листчето беше изписано.

Катрин припряно пъхна ръка в пластмасовия плик, издърпа листа и го обърна така, че да го прочете. Кръвта във вените й се смрази от написаното.

В случай че не се върна.

Еврика

40 10 4 400 30 9 30 70 100 5 200 30 10 40 1 80 5

100 400 40 10 50 10 200 300 100 8 70 9 1 50 300 10

20 800 10 300 10 200 0051172543672

„Какво става тук? Какво, за бога, означава това?“

Катрин се изправи и бързешком се приближи до бюрото. Избута всички книжа на професора настрана и разпростря картите на плота. Бяха всичко на всичко седем. „Числото, което ми носи късмет“, помисли си тъжно тя. Разгъна ги и се загледа по-внимателно. Три от тях бяха изработени с помощта на компютър и приличаха на карти от атлас. Останалите четири явно бяха копия на по-стари карти, чиито оригинали изглеждаха доста стари, вероятно създадени преди Средновековието. Показваха различни части от земното кълбо.

Катрин не разпозна в момента нито един от изобразените географски райони, но самите карти изглеждаха истински, а не просто приблизителни илюстрации. Различи крайбрежни ивици, реки, планини и острови. Качеството на хартията беше различно, също както и качеството на копията.

Катрин отново прочете бележката и се втренчи в загадъчните карти. Внезапно усети, че я обхваща истинска паника.

„Какво всъщност изобразяват тези карти? И какво означава посланието на професора?“

Джеймс Ръдърфорд хвърли поглед към долния десен ъгъл на монитора на лаптопа — 12:55. Бързешком събра книгите от бюрото си, натика ги в чантата и спря компютъра. Трябваше незабавно да тръгне от библиотеката. Имаше среща с професор Кент, един от най-добрите учени в университета, и в никакъв случай не искаше да я пропусне.

Ръдърфорд се беше запознал с професора едва преди две седмици по време на вечеря, дадена от един колега. Оказа се, че домакините са ги настанили един до друг. Двамата веднага се заговориха, тъй като се оказа, че професорът живо се интересува от антична митология. Интересът му действително беше необичайно голям, но Ръдърфорд се изуми от друго — дълбочината на неговите познания, макар да специализираше в съвсем друга научна област. Прекараха около три часа в разговори за митология.

Джеймс Ръдърфорд беше един от най-големите експерти по световна митология в университета. Професор Кент от своя страна се ползваше със славата на енциклопедист, макар основното му призвание да беше екологията. Екологията, от друга страна, беше доста далеч от света на древните текстове и странните, тайнствени митове и легенди, обитаван от Ръдърфорд. Ето това го беше озадачило най-много.

Два дни след въпросната вечеря професор Кент изненадващо се свърза с Ръдърфорд, за да си уредят среща. Джеймс тъкмо се бе върнал в просторния си апартамент в северен Оксфорд — най-академичното предградие — след продължителен крос в университетския парк. Завари чистачката Ан, заета с пода и прахосмукачката.