Том Мартин - Пирамида

— Когато говорим за разстоянията между звездите, трябва да отбележим, че на практика Сириус е един от най-близките ни съседи. Знае ли някой точно на какво отстояние се намира?

Тя отново огледа аудиторията. Младеж с рошава глава на третия ред вдигна ръка. Катрин се усмихна окуражително, но прекрасните й зелени очи сякаш препарираха студента. Тя повтори усмивката, но в гласа й се прокрадна нетърпелива нотка, въпреки че съвсем искрено се опита да насърчи младежа да говори:

— Да?

Студентът се изчерви като домат и запелтечи насреща й:

— Разстоянието е… разстоянието е 2,67 парсека… което е 8,7 светлинни години или петдесет и два трилиона мили.

Катрин бе впечатлена.

— Да! Много добре. Благодаря ви. И така, през 1844 година немският астроном Фридрих Бесел предположил, че Сириус трябва да има невидима звезда близнак. Бесел работил доста време над теорията си и след изключително прецизни измервания на бавното движение на Сириус забелязал леки криволичения в обичайната орбита. Решил, че това може да се дължи единствено на гравитационни сили, идващи от невидима съседна звезда, но така и не съумял да докаже твърдението си. В онези времена никой не бил в състояние да конструира толкова мощен телескоп, че да позволи наблюдения на съзвездието, към което принадлежи Сириус.

Катрин се приближи към голямата видеостена.

— Едва през 1862 година американският майстор на телескопи Алвън Кларк с помощта на едно от изобретенията си за пръв път в човешката история забелязал неясния спътник на Сириус и така доказал правотата на Бесел. Но дали наистина е било за пръв път? — попита загадъчно Катрин Донован. През редиците на студентите премина оживен шепот и тя направи нова драматична пауза.

— Днес, разбира се, сме в състояние да наблюдаваме с лекота и двата обекта, благодарение на изключително мощните ни телескопи. Оригиналният Сириус, голямата звезда, Сириус, видим с невъоръжено око, наричаме Сириус А, а спътника му, тежкия, незабележим Сириус — Сириус Б. Днешният ми въпрос към вас е извънредно простичък, но ако успеете да отговорите вярно, НАСА вероятно ще ви назначи за шеф на изследователския си отдел. — Катрин си пое дълбоко въздух и бавно зададе въпроса: — Ако Сириус Б е напълно незабележим с невъоръжено око, как ще обясните съществуването на африканско племе, което е водило подробни и точни астрономически записки за него през последните две хиляди години?

От претъпканата аудитория насреща й се разнесе удивена въздишка.

— Племето, за което става въпрос, се нарича догони. Живее в Западна Африка, на територията на днешно Мали. В древните им устни предания ярката звезда Сириус се придружава от необичайно тежък тъмен обект, който те наричат По. Сега сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че Сириус Б всъщност е бяло джудже — съдържа толкова материя, колкото и нашето слънце, но е доста по-дребен по размери. Една лъжичка вещество от него тежи почти четвърт тон. Изглежда догоните не само са знаели за съществуването на Сириус Б, което само по себе си е достатъчно странно, но са били наясно, че е звезда с изключително голяма плътност… Нещо повече — знаели са, че Сириус Б се завърта около по-големия си сродник за петдесет и две години. — Удивлението по лицата на студентите насреща й предизвика усмивката на Катрин. — Вярванията на догоните — ако приемем, че астрономическите им познания могат да бъдат наречени вярвания — стават достояние на външния свят през 1940 година благодарение на един френски антрополог. Със сигурност знаем обаче, че те датират отпреди 1800 години, а твърде вероятно са и доста по-древни. Догоните са онагледявали движението на звездите посредством диаграми, нарисувани в пясъка. В лекцията си ще ви обясня как са успели да ги съхранят. Тук обаче можете да видите догонската диаграма, изобразяваща пресичащите се орбити на Сириус и по-тъмния му спътник в лявата част на графиката. Отдясно пък съм сложила траектории на орбитите на Сириус А и Б, съставени с помощта на модерни астрономически уреди.

Присъстващите в аудиторията отново ахнаха вкупом.

— Както сами можете да се уверите, разлики няма. В наши дни знаем, че орбиталният цикъл на Сириус Б, или По, е точно 49,1 години, така че 50 години е доста добро предположение за племе от неолитната епоха. Познанията на догоните за Космоса обаче не спират дотук. Те например са смятали, че Юпитер има четири луни, а Сатурн — пръстени. Както в случая със Сириус Б, пръстените на Сатурн и луните на Юпитер са невидими с невъоръжено око — за да ги разгледате, ще се наложи да се снабдите с телескоп, при това доста добър. И така, може ли някой от вас да обясни откъде са знаели всичко това догоните?