Том Мартин: Пирамида

Единственият начин за присъединяване към този елитен клуб бе преминаването през най-ситното сито за подбор, познато в академичните среди. За успелите да го сторят усилието определено си струваше. С учените там се отнасяха като с кралски особи. Винарската изба на колежа бе известна като една от най-добрите в университета, а учените, които предпочитаха да живеят в университетското общежитие, можеха да си доставят удоволствието да бъдат будени сутрин от иконом с чай, препечени филийки и вестник, поднесени на сребърна табла. Най-голямата привилегия беше, че никой от учените не бе длъжен да преподава и можеше да посвети времето си изцяло на фундаментални открития по специалността си.

За младата и красива американка Катрин „Ол Соулс“ се оказа доста странно място. Останалите учени, привикнали към всякакви ексцентричности, я приеха като поредния странник в място, пълно със странни хора, така че я посрещнаха топло. Стигаше им, че вече е в предните редици на водещите учени в нейната област — астрономията.

Катрин Донован погледна часовника си. „Още пет минути до лекцията ми“.

Спусна се към учебния корпус и се насочи към пощенската си кутия. Сутрешната й поща съдържаше няколко скучни комюникета от факултета по астрономия, както и голям кафяв плик, който очевидно идваше от чужбина. Тя го огледа набързо и тутакси разпозна почерка на професор Кент. В никакъв случай не искаше да закъснява за последната лекция от семестъра, така че напъха плика в чантата и закрачи бързешком към аудиторията.

По традиция прекрасната старинна каменна аудитория в сърцето на колежа бе претъпкана със студенти от всички факултети, дошли да чуят лекцията на доктор Донован. Лекциите й убедително водеха класацията по популярност. Катрин Донован сама пожела да води лекции, тъй като обичаше да общува със студентите. Те пък й отвръщаха с безрезервна преданост и в течение на семестъра броят им непрекъснато нарастваше. Вчера например, докато пиеше кафе в преподавателската стая, един от по-приятелски настроените й колеги я подкачи с репликата, че дочул как двама студенти я наричат най-сексапилния доктор на света.

Катрин имаше кестенява коса до раменете, изящни високи скули и грацията на професионален спортист. Знаеше добре, че привлича вниманието не само на студентите.

Тази сутрин обаче тя беше нервна. По традиция с последната си лекция за семестъра преподавателят настройва студентите за ползотворна ваканция. Днес тя възнамеряваше да изненада слушателите си и да им разкаже за една от най-странните и необясними загадки на Космоса — загадка, която можеше да има плашещи последствия за цялото човечество. Аудиторията й бе съставена от будни и умни студенти, но тяхната младост налагаше да им напомни колко крехко е човешкото познание пред лицето на неизвестното.

Катрин огледа морето от младежки глави, скупчени от другата страна на катедрата й. Прочисти гърлото си и започна:

— Здравейте всички. Благодаря ви, че дойдохте на лекцията ми. Днес ми се иска да разбера дали някой от вас е в състояние да разреши една от най-големите загадки на всички времена.

Из аудиторията се разнесе напрегнат шепот и любопитните очи на студентите се впиха очаквателно в нея.

— Всички знаем, че най-ярката звезда на нощния небосклон е Сириус. Вярно е, че една-две други звезди са по-близо до Слънчевата система, но никоя от тях не свети така силно. Може би затова Сириус заема централно място в почти всички митове на античния свят. — Катрин огледа морето от лица. „Добре, изглеждат заинтересувани“. Тя вкара заговорническа нотка в гласа си и продължи: — Но може би, може би има и други причини за това.

Направи нова пауза, този път, за да отпие глътка вода от чашата на катедрата. Надзърна в лаптопа си и натисна клавиш. Изображението от екрана излезе на гигантската видеостена, окачена зад гърба й.

Пред очите на аудиторията се появиха два образа, подредени един до друг. Първият беше снимка на рисунка, издълбана в пясък или мека пръст.

Вторият образ очевидно бе генериран с помощта на най-новите астрономически компютърни програми. Представляваше графично изображение на далечен космически обект, който величествено следва своята орбита. До него се виждаше и втори, по-малък обект. Той явно описваше спираловидна орбита около по-големия си съсед, сякаш вкопчен в притегляне, от което се опитва да се освободи.

Катрин хвърли поглед към видеостената, за да се убеди, че образите се виждат ясно.