Том Мартин - Пирамида

Катрин не беше в настроение да се наслаждава на гледката. Колкото повече мислеше за жестокостта и последствията от двете убийства, чувството на паника и страх отново се надигаше в гърдите й с предишната сила. Дали са в безопасност в този самолет, сред облаците?

Катрин огледа останалите пасажери. Всички бяха индианци, досущ като Ернан, заел седалката пред тях. Възможно ли беше някой от тях да е купен от силите на злото?

Толкова се радваше, че Джеймс бе решил да я придружи. Спокойният и разсъдлив начин, по който се отнасяше към всичко случващо се наоколо, я накара да осъзнае колко специален човек е всъщност. Нормален човек би хукнал право към летището още щом бе научил за смъртта на Флорес. В интерес на истината, нормален човек дори не би тръгнал за Перу. Въпреки задръжките си Ръдърфорд явно беше създаден точно за типа предизвикателства, които се изправяха насреща им. Животът сред библиотеки и стари книги изглеждаше прекалено малък, прекалено тесен за него. Макар и да не искаше да си го признае, Катрин го намираше все по-привлекателен с всеки изминал час.

Древните калдъръмени улици на Куско напомниха на Катрин и Джеймс за Оксфорд. След Лима въздухът им се стори кристалночист и тягостното чувство за потиснатост като че ли ги напусна за известно време.

Ернан ги подкара към стария град в кола под наем и през целия път не спря да им говори за древните цивилизации на Андите. С едната си ръка направляваше джипа през тесните калдъръмени улички, а с другата жестикулираше, за да придаде по-голяма тежест на думите. В резултат на тази техника на шофиране обаче возилото подскачаше на всички страни.

— Основното нещо, което трябва да разберете, е, че инките далеч не са първата цивилизация. Макар че останките от културата им са разпръснати из всички световни музеи, те са били просто пазители на култура, доста по-древна от тяхната собствена. Самите инки си го признават. Навремето няколко просветени испански пътешественици, които станали свидетели на погрома над цивилизацията на инките, се развълнували достатъчно, за да се опитат да запишат традициите, които буквално изчезвали пред очите им яко дим.

Джипът се клатушкаше опасно по средата на пътя и едва в последния миг успя да избегне сблъсъка с ярко оцветен и претъпкан с хора автобус, който се движеше в насрещната лента.

Ръдърфорд инстинктивно се вкопчи в седалката на Ернан. „Сякаш опасностите са ни малко, та сега и това!“, помисли си той.

Катрин затвори очи за миг, докато се разминат на една боя разстояние с автобуса. Изгледа Джеймс и повдигна вежди. Ернан забеляза физиономията й в огледалото.

— О, извинявайте. Ще карам по-внимателно. Явно все още не сте свикнали с начина, по който караме ние в Андите!

Той забави скоростта и продължи с разказите за историята на народа си:

— Не мисля, че испанците наистина са повярвали на легендите и традициите, които са записали от старите жреци. Сигурно са ги сметнали за прекалено шантави, за да са истина, но те са истина. Една от основните легенди, разпространена из целите Анди — между другото точно от нея се интересуваше професор Кент — е, че хиляди и хиляди години преди цивилизацията на инките е съществувала друга велика цивилизация. Но няма смисъл да ви говоря за това сега, сами ще видите доказателствата…

Заслушани в гласа на Ернан, Катрин и Ръдърфорд постепенно се пренасяха в друг свят — свят на инкски принцове, испански конкистадори и краха на една цивилизация. Надничаха през прозорците на джипа към облечените в ярки дрехи местни жители, потомци на славни прадеди, и се дивяха на чистия въздух, на уединението и магическата красота на планинския пейзаж.

Най-сетне, след като минаха през покрайнините на Куско и влязоха в очарователния център на стария град, Ернан спря джипа на входа на доста тясна калдъръмена уличка. Скочи навън и отвори задната врата, за да може Катрин да слезе.

— Добре, ето че най-сетне пристигнахме. Що ида да метна чантите ви в къщата на братовчед ми, а вие можете да се поразходите наоколо. Ще му кажа, че сте мои приятели. Каквото и да правите, моля ви не споменавайте професор Кент и дори Мигел. Не искам да излагаме повече хора на опасност. Ще идем в къщата надвечер и можете да преспите там, но на изгрев-слънце трябва да тръгнем. Не мога да рискувам някой да ви види там.

Катрин слезе от джипа.

— Не искаш ли да дойдем с теб и да се запознаем с хората? Мисля, че трябва да го направим поне от любезност.