Том Мартин - Пирамида

Изражението на Ернан стана тревожно.

— Не, според мен, колкото по-малко контактувате с тях — толкова по-добре. Както казах, поразходете се наоколо, но без да се набивате на очи… Ако тръгнете по тази улица — кимна той към поредната тясна уличка — и вървите все направо, ще излезете на главния площад — Пласа де лос Алмабос. Ще ви чакам там, пред входа на катедралата, след половин час.

Ръдърфорд се разкърши и протегна доволно ръце.

— Брей, през последните двайсет и четири часа само пътуваме. С удоволствие ще се поразтъпча малко.

Ернан му се усмихна.

— Е, разходете се тогава. Ако случайно се загубите, просто питайте къде е катедралата, всеки ще ви упъти.

С тези думи се метна обратно в джипа и го запали. Возилото се размърда и след миг изчезна зад ъгъла. След като шумът от него утихна, Ръдърфорд и Катрин си дадоха сметка каква тишина и спокойствие царят по калдъръмените улички на Куско. Първата им реакция бе да напълнят дробовете си със свеж въздух. Небето беше кристалночисто и за пръв път от мига, в който научи за смъртта на Флорес, Катрин започна да мисли по-позитивно и дори забрави клаустрофобията. Обърна се към Джеймс, който оглеждаше градежа на някаква антична стена от лявата страна на улицата, и попита:

— Мислиш ли, че тук, в Андите, сме в безопасност?

— Надали другаде е по-безопасно, но съм съгласен с Ернан, че не бива да се мотаем дълго тук. Ела да видиш колко забележителна е тази стена.

Вместо от тухли, стената бе построена от гигантски блокове гранит, някои високи почти три метра.

Катрин ги огледа захласнато.

— Как, по дяволите, са могли да направят подобно нещо? Това работа на инките ли е? — Тя направи няколко крачки покрай стената и прокара длан по един огромен каменен блок. — Виж, този например има десет различни ъгъла и е с големината на кухненска маса. Просто невероятно — напаснат е идеално с другите около него!

Ръдърфорд отстъпи назад и продължи да се диви на майсторската изработка.

— Нямам никаква представа. Сигурно са го правили инките, определено не е работа на испанци или въобще на европейци. Представи си какви усилия са нужни да поместиш една от тези канари. Големите сигурно тежат поне десет тона. Хайде, ела сега да намерим катедралата.

Катрин отново прокара ръка по стената и го последва по леко наклонената нагоре улица в посока главния площад.

„Само като си помисля, че преди ден четях последната си лекция за семестъра и планирах отпуската си. Днес е едва сряда, а Оксфорд вече ми се струва място от друга епоха. Сякаш паднах през някаква дупка, пробита в стария ми, уютен живот, и се озовах в тотално различен свят… свят, пълен с опасности“.

Погледът й се отмести към Ръдърфорд, който вървеше малко пред нея и любопитно оглеждаше каменните постройки на Куско. Присъствието му и подейства успокоително.

Както им беше казал Ернан, малката уличка ги отведе право на главния площад, който в сравнение с Пласа майор в Лима беше същинско мъртвило. Площадът бе с размерите на голяма английска градинка. От всички страни го ограждаха каменни постройки, а на него си даваха среща шест калдъръмени улици. Катрин забърза крачка, изравни се с Джеймс и двамата тръгнаха по края на площада. Наслаждаваха се на тишината и спокойствието, което бе като божия благодат след шумотевицата на Лима. Когато стигнаха отсрещната страна, забелязаха фигурата на Ернан, който се приближи от една уличка.

— Здравейте! — извика той. — Прекрасно местенце, нали?

Катрин му се усмихна.

Ръдърфорд се ухили и извика в отговор:

— Просто няма как да сбъркаш в такава природа. Трябва да построиш нещо наистина грозно, за да развалиш пейзажа.

Ернан се засмя и се приближи.

— Да, да, предполагам, че е така.

Тримата огледаха площада и покривите на сградите около него, които се издигаха към краищата на стария град.

Ернан се обърна към тях и попита с дяволити пламъчета в очите:

— Тук в Куско инките са построили храм на Виракоча. Казва се Кориканча. Виждате ли го?

Ръдърфорд и Катрин се огледаха наоколо и се опитаха да различат очертанията на сграда, която да прилича на построена от инките. Никоя от околните постройки не им се стори достатъчно величествена, за да е строена за храм.

Ернан посочи катедралата.

— Ето това е. Испанците построили катедралата точно върху храма през 1533 година, за да унищожат религията ни. Разправят, че в стените вградили жив един от принцовете на инките. Един ден ще го освободим. Знаете ли кой е Виракоча?