Том Мартин - Пирамида

Катрин се сети за възрастния господин от самолета.

— Чух това име като събирателно за хората, които са начертали фигурите на платото Наска — отвърна тя.

Ернан я изгледа с крайчеца на очите си и явно се изненада.

— Точно така, така са наричали народа. Но Виракоча също е и човек. Бил е нещо като водач на народа си, ако мога да се изразя така. „Виракоча“ означава „морска пяна“. Хората, които дошли с него, също са се наричали виракоча. Радвам се, че не сте позволили на туристическите пътеводители да промият мозъците ви. Куско е бил столицата на виракоча и Виракоча е бил почитан най-много в този град.

Катрин се опита да направи предположение въз основа на информацията, с която вече разполагаше:

— Значи той е бил ранен инкски крал, така ли?

Ернан решително поклати глава.

— Не. Всъщност това е най-важното. Виракоча е дошъл по тези земи много преди инките. Не знаем точно кога, тъй като липсват писмени паметници. Поради отсъствието на доказателства западните учени пренебрегват легендите за него и ги третират като митология. Това обаче е грешка. Виракоча е обикалял навред и всички хора в региона разказват истории за него и за великите му дела. Негова работа са и каменните зидове, и впечатляващите инженерни решения. В Андите ще видите останки от строежи, които просто ще ви зашеметят.

Ръдърфорд го изгледа озадачено.

— Но не са ли инките…

Ернан го прекъсна. По лицето му се бе изписало ядосано изражение и той заговори изключително строго и сериозно:

— Не. Инките са построили само някои от сградите, но са го направили с уменията, придобити от Виракоча и последователите му.

— Но откъде е бил този Виракоча? Кога е дошъл тук?

Индианецът бавно обиколи площада с поглед, преди да отговори:

— Точно там е загадката. Има множество легенди за неговото пристигане тук. Дори испанците през шестнайсети век са им обърнали внимание. Всички твърдят, че Виракоча и последователите му са дошли от морето, а той се е отправил на север през планините и е правел чудеса. Учил е хората как да обработват земята и да строят храмове, построил е дори великия каменен град Тиахуанака и после е продължил нататък.

Бил е и лечител, също както Исус в християнството. Където и да отидел, слепите проглеждали, куците прохождали, а злите духове били прогонвани. Един испански конкистадор разбрал, че Виракоча бил „висок мъж с брада и сини очи“. В други легенди е описан като мъж с дълга бяла брада, бледа кожа и бяла роба, който оправял послания за мир и любов.

Катрин усети, че магическите думи я омайват. Почти си представяше великия Виракоча.

— Какъв странен и благороден човек — промърмори тя почти на себе си.

Ернан я изгледа втренчено.

— Да, той е бил велик човек и е цивилизовал сънародниците ми. Инките твърдят, че до неговото идване хората са живели изключително примитивно. Нямали са домашни животни, не са отглеждали растения, с една дума, били са ловци и са събирали диви плодове. Виракоча дошъл и ги научил на земеделие и строителство, на медицина, музика и астрономия. Донесъл благоденствие, и то по мирен начин. Никога не е използвал насилие, за да прокара идеите си, както например са направили испанците.

Ръдърфорд искаше да узнае още.

— Но защо са дошли виракоча? От разказите ти оставам с впечатление, че са били колонисти, само дето са напуснали колонията си.

— Това е добър въпрос. Професорът също проявяваше интерес към него. Всички древни предания твърдят, че идването на виракоча е свързано с големия потоп.

При споменаването на потопа, Катрин също се намеси.

— Искаш да кажеш, че дори тук, високо в Андите, има митове за потопа, така ли?

— Да. Скоро ще ви покажа и доказателствата. В Андите има множество предания за големия потоп, които са подобни на историята, разказана от вашата Библия. След като водите започнали да се оттеглят, Виракоча се появил до езерото Титикака, което е свещено за инките. Построил крепостта Тиахуанака. Развалините й още стоят и могат да се видят от всекиго. След като установил базата си там, слязъл тук, в Куско, и под зоркия му поглед оцелелите от потопа били спасени от варварството и започнали да се множат.

— Значи езерото Титикака е истинският център на историята за Виракоча, така ли? — попита заинтригувано Ръдърфорд.

— Да. Има още много неща, за които да си говорим, но мисля, че вече е време за вечеря. Хайде, ще ви заведа в къщата на братовчед ми. Моля, не забравяйте, че не трябва да обсъждаме нищо пред семейството му… за пред тях вие сте просто мои приятели, дошли на екскурзия в Перу.