Том Мартин - Пирамида

Ернан беше доволен. Гостите му започваха да разбират истината за историята на страната му.

В къщата на братовчеда на Ернан се приготвяше вечеря. Тя беше типична за Куско каменна постройка с просторна всекидневна с голяма камина и съединена с нея кухня. На втория етаж имаше още стаи.

Братовчедът на Ернан — Арун, не говореше много испански, а от английски нямаше и понятие. Той беше с типично индианско телосложение — висок около метър шейсет и пет и много мускулест. Непрестанно се усмихваше и изглеждаше доста по-безгрижен от Ернан. Катрин си помисли, че сигурно никога не е напускал Куско и не знае почти нищо за Лима, да не говорим пък за останалия свят. Ернан ги запозна, последваха множество усмивки и ръкостискания, чрез които успяха да изразят благодарността си. Ернан заговори на братовчед си на кечуа, след което изчезна в кухнята и след миг се появи с напитки, подредени на табла, която сложи на масата.

Катрин се настани до камината. Докато седеше там, загледана в огъня, отново превъртя през главата си всичко научено от пристигането им в Куско. Ръдърфорд започна да усеща въздействието на часовата разлика, настани се в един стол и заспа още преди да е успял да разкопчае якето си. Катрин се загледа в лицето му, осветявано от игривите пламъци. Въздъхна дълбоко и се обърна към успокоителното пращене на огъня.

По-късно вечерта, след вкусната вечеря, Ернан помогна на Арун да разтребят масата и се приготви да си иде вкъщи. Правеше всичко възможно, за да ги развесели, и се опитваше да не споменава злите сили, които ги дебнат.

— Е, надявам се вечерята да ви е харесала, да сте останали доволни от гостоприемството ни и да ви е било интересно. Преди да съм забравил, ето нещо, което може да ви се стори полезно. — Той бръкна в чантата си и измъкна книга, озаглавена „Митология на Андите“, от Къдън. — Това е доста добро четиво, което ще ви даде обща представа за митовете в Андите. Аз лично предпочитам да ги наричам истории, защото името „митове“ подсказва, че не са верни, което, както знаем, е погрешно. Приятно четене. Утре в пет сутринта ще дойда да ви взема.

С тези думи Ернан изчезна в нощта. Арун се появи във всекидневната и с усмивки и жестове подкани Катрин и Джеймс да го последват в задната част на къщата. Ръдърфорд, който вече бе на крака, тръгна след него по коридора и след миг се озова в една спалня. В нея имаше двойно легло и абсолютно нищо друго. В огнището тлееха позагаснали, но все още излъчващи топлина въглени. Арун сложи няколко цепеници и се извърна към Ръдърфорд. На Джеймс не му бе необходимо да знае кечуа, за да разбере, че това е единствената свободна спалня в къщата и ще се наложи да я делят с Катрин. Той се усмихна на индианеца и се опита да му обясни с жестове, че може да спи на пода във всекидневната. Арун обаче просто му се изсмя и поклати глава. Очевидно предложеното гостоприемство не подлежеше на обсъждане.

В този момент в спалнята влезе Катрин. Арун се усмихна и на двамата и се изниза от стаята.

Ръдърфорд се изчерви от притеснение и отстъпи към стената.

— Не се притеснявай, аз ще бъда на пода в другата стая.

Той изчезна по коридора. Катрин затвори вратата след него. В мига, в който го стори, подпря длан от вътрешната страна на вратата и уморено оброни глава.

Ернан спази обещанието си и дойде да ги вземе на другата сутрин в пет. Откара ги на железопътната гара с недоспали очи и ги качи на влака с обещанието, че на другия ден, веднага след погребението на Мигел, ще се срещнат на Мачу Пикчу.

Древният влак с четири вагона бавно се отдалечи от гарата и се заизкачва по една от най-забележителните железопътни линии на света. По време на пътуването, което отнема около три часа, тъпоносият локомотив тегли четирите си малки вагона по зигзаговидна линия, дълга около сто и двайсет километра, като минава през полета и села, по ръба на шеметни пропасти, бори се със скали и най-сетне пробива облаците и стига Мачу Пикчу, а от всички страни се разкриват спиращи дъха пейзажи.

Покривите на Куско постепенно изчезнаха под краката им и дори бившият храм на Виракоча, днешната католическа катедрала, скоро им си стори незначителен в сравнение с гигантските планински върхове и обширните долини на Андите.

Катрин беше нервна. От мига, в който бе отворила очи тази сутрин, я беше обзело чувството, че ги следят, и не я бе напуснало до този момент. Чувстваше, че насреща им се е изправила огромна машина, че масивните и зъбчати колела се въртят и чудовището е мобилизирало всичките си сили в преследването им. Тя огледа останалите лица в купето. Селяни и туристи. „Няма от какво да се притеснявам, поне засега“. Хвърли поглед към Ръдърфорд и от устните й се изтръгна едва чута въздишка на облекчение.