Том Мартин - Пирамида

Катрин въздъхна облекчено. „Той говори…“ Флорес продължи със сериозен тон. Говореше бавно и внимателно подбираше всяка дума. Очите му през цялото време прескачаха от Катрин на Ръдърфорд и обратно.

— Знаем историята на народа си. Знаем историите от миналото и още като хлапета сме обикаляли из древните руини на Куско, на Олантайтамбо и на Тиахуанака — градът на виракоча, близо до езерото Титикака. Знаем историята на страната си такава, каквато испанските и американските учени, настанили се удобно в кабинетите, обградени от планини с книги, никога няма да научат. Ние обаче също имаме книги, ето, вижте сами. Не сме невежи за постиженията на съвременната наука. Просто не сме съгласни с тях.

Физиономията на индианеца излъчваше целеустременост. Той продължи да говори доста по-уверено:

— Поколения наред след покоряването на Перу испанците и особено католическата църква са правили всичко възможно, за да изтрият напълно всички свидетелства за цивилизацията ни. Унищожили са паметници и религиозни центрове, изгорили са свещените книги, жреците са изклали, а народа са покръстили с меч. След две поколения не било останало абсолютно нищо, а днес дори децата ни изучават „правилната“ версия на историята ни — католическата. Професор Кент беше прозрял тази неправда. Нямаше нужда да му обясняваме, че преди инките е имало друга цивилизация, още по-велика. Не знам откъде го беше разбрал, но когато го срещнахме, вече знаеше и искаше да открие доказателства за нея. Ние разполагаме с тях. Професор Кент беше изключително начетен човек. Каза ни, че истината, която сме му разкрили, ще му помогне да извади на бял свят друга, по-голяма истина, която може да спаси човечеството.

Докато слушаше думите на Флорес, Катрин вече беше решила какво трябва да направят после.

— Сеньор Флорес, можете ли да разкажете истинската история и на нас? Искаме да продължим делото на професора.

— Сеньорита, моля наричайте ме Ернан. Съжалявам за първоначалната враждебност от моя страна, но тук не сме в безопасност. Ако искаме да продължим разговора или дори да продължим да си мислим за тези неща, трябва незабавно да напуснем Лима и да идем в Куско.

В този миг сестрата на Ернан се появи на вратата. Изглеждаше готова да избухне в сълзи. Подхвана истеричен монолог на кечуа и посочи обвинително двамата чужденци. Ернан се смути, но същевременно изглеждаше изключително притеснен от скръбта на сестра си. Той заговори много тихо и меко, хвана я за ръцете, търпеливо я успокои и я изведе от стаята.

Ръдърфорд като че ли не забеляза случката. В главата му се въртяха други мисли.

„Вече има двама мъртъвци. Дали Флорес има обяснение за причините за смъртта им?“

Ернан се върна в стаята и поклати глава. Преди обаче да отвори уста, Ръдърфорд заговори възможно най-тактично и внимателно:

— Сеньор Флорес, искам да ви питам нещо. Имате ли някаква представа кой може да е отговорен за смъртта на професор Кент и за убийството на брат ви?

Ернан тъжно поклати глава и погледна часовника си.

— Не, за съжаление не знам. Всъщност обаче няма значение кои точно са тези хора. Важното е, че съществуват. Имат власт и са готови на всичко. Не ме разбирайте погрешно, не съм параноик. Повярвайте ми — всички ние се намираме в голяма опасност.

Лицето му отново заприлича на маска, лишена от всякакви емоции. Катрин огледа високите скули и черните му очи. Въпреки ужасната трагедия и загубата на брат си, човекът все пак успяваше да запази достойнство.

— Ернан, много благодарим за помощта ви. Имате ли нещо против двамата с Джеймс да поговорим насаме?

— Не, разбира се, говорете. Бездруго сега трябва да ида до болницата. Ако решите да дойдете в Куско, самолетът е в пет и половина. Ако ви трябва нещо друго, моля кажете.

Ернан излезе от стаята. Катрин преливаше от новопоявил се ентусиазъм. Изглежда отново имаха следа, по която да вървят. Тя се обърна усмихнато към Ръдърфорд и сърцето й се сви. Мрачното му изражение тутакси й даде да разбере, че той е стигнал до съвсем различни заключения.

Катрин изгледа умолително Ръдърфорд. Отчаяно й се искаше да продължат.

— Джеймс, наистина мисля, че трябва да тръгнем с Ернан…

Той я прекъсна по средата на изречението с ужасно напрегнат глас:

— Нека само да ти напомня какви са фактите. Тези маниаци, които и да са, вече убиха както Мигел Флорес, така и професор Кент. Ще убият и нас, без дори да се замислят. За тях животът ни не струва нищо. Правят каквото си искат навсякъде по света и ти го знаеш. А ние нямаме и най-малка представа какво точно търсим!