Том Мартин - Пирамида

Погледът на Катрин просветна.

— Разбира се! Фон Дехенд, как не се сетих за него? Та той е тук, в „Ол Соулс“.

Ръдърфорд я изгледа изненадано.

— Познавате ли го?

— Разбира се, че го познавам, просто не се сетих за него. Не си говорим за работа, но винаги разменяме по няколко думи в преподавателската стая.

Изражението на Ръдърфорд отново стана сериозно. Никак не му се щеше срещата му с красивата и очарователна Катрин Донован да приключи по такъв начин. Разговорът им му се стори крайно интересен. Освен това беше приятно разнообразие в академичното ежедневие.

— Искате ли да дойда с вас при професора? Може би все пак ще съм полезен с нещо, макар засега приносът ми да е нулев.

Катрин не беше сигурна какво да отговори. В какво, за бога, се замесваше? В един миг изнасяше последната си лекция за семестъра, а в следващия се опитваше да разгадае трагичната смърт на скъпия си приятел. На всичко отгоре се оказа, че професорът се е занимавал с доста странни научни изследвания. Сега тя беше на път да тръгне по стъпките му към мрачната…

Погледна Джеймс. Премереното му държание й вдъхваше спокойствие и увереност. Замисли се отново как ще разследва мистериозната смърт на професор Кент сама и стомахът й се сви… За пръв път след ужасната новина обаче я обхвана позитивно настроение и тя взе решение:

— Да. Много ще се радвам, ако дойдете.

Знаковата сграда, подслонила ООН в Ню Йорк, стои като страж на пресечката на Четирийсет и шеста улица и Първо авеню, точно на брега на Ийст ривър, откъдето се разкрива фантастична гледка към цял Манхатън. От горните етажи на сградата се вижда Сентрал парк на запад и разпрострелите се с километри Бруклин и Куинс на изток, както и удивителната мрежа от мостове, свързваща остров Манхатън с източното крайбрежие на континента. Сградата е проектирана почти веднага след Втората световна война, а строежът на трийсет и пет метровата кула приключва през 1962 година. Световноизвестната Генерална асамблея представлява заседателна зала, разположена на третия етаж, в самото сърце на сградата, и в нея има място за всеки представител на страна, членка на Организацията на обединените нации.

Фактът, че освен с трийсет и пет надземни етажа, извисили се към небесата, сградата разполага и с доста подземни нива, е малко известен. Общо единайсет подземни етажа от железобетон са заровени направо в калта на остров Манхатън. Три от тях са отредени за паркинг на множеството дипломатически коли, сновящи непрестанно между сградата на Обединените нации и различни чуждестранни посолства. В друго ниво са монтирани гигантските климатични инсталации и канализационни тръби, необходими за функционирането на съоръжение с подобни размери. Под тези обслужващи етажи обаче са скрити още, проектирани твърде разумно преди кризата с кубинските ракети с идеята да поберат цялата Генерална асамблея, в случай на мащабно нападение срещу Ню Йорк. До тях се стига посредством отделна система от асансьори, разположени в североизточния ъгъл на сградата. Всички съоръжения от първа необходимост, разположени на горните етажи, са изградени и под земята, както при проектирането на важни федерални сгради или военни комплекси. Те включват обширна кухня със столова, три етажа с работни кабинети и отделен етаж със спални помещения. Най-важно от всичко обаче е точното копие на заседателната зала на прочутата Генерална асамблея, която да бъде използвана в случай на неочакван световен катаклизъм.

Тази резервна зала, разположена на седмия подземен етаж, никога не е била използвана за заседания на Генералната асамблея. Непосредствено след нападенията от единайсети септември 2001 г., генералният секретар на Обединените нации за кратко е обмислял използването на залата, но решил, че ако го стори, светът може грешно да разтълкува решението му. Впоследствие е решено цялото съоръжение да се държи празно и под ключ.

Един вторник през март, в седем сутринта източно стандартно време, двата просторни асансьора, водещи към подземните нива, работеха усилено вече час. От шест сутринта почти непрекъсната колона от лимузини и БМВ-та се точеше към сградата на ООН. Колите спираха за кратко пред входа и изсипваха пътниците си. Всички бяха мъже, всички пристигаха сами и носеха скъпи официални костюми. Повечето от тях принадлежаха към бялата раса, но имаше представители и на всяка друга. Без да се оглеждат наляво и надясно, мъжете се насочваха към усиления след събитията от Единайсети септември, кордон охранители пред главния вход на сградата, бързо показваха пропуските си и влизаха през огромните въртящи се стъклени врати, за да поемат през окъпаното в светлина фоайе.