Том Мартин - Пирамида

Очите на Катрин се разшириха от изненада, но преди да успее да разпита Ръдърфорд за повече подробности, той продължи:

— По-близо до нас, в Европа, гърците също имат мит за потопа. Имат си дори свой собствен Ной, когото наричат Декалион. Подобни митове се срещат при келтите, викингите и… индийците. Ето, ще ви разкажа тяхната версия. Ману, героят в легендата им, вижда малка рибка в локва до къщата си. Рибката всъщност е бог Вишну, който моли Ману да го предпази от опасностите на света и му обещава голяма награда, ако го стори. Ману взема рибката и я мести в по-голяма локва, но на другия ден тя е толкова пораснала, че Ману се принуждава да я занесе в езеро. Рибата скоро става прекалено голяма дори за езерото. Най-сетне Ману я носи в морето. В знак на благодарност Вишну предупреждава Ману за наближаващия потоп и му казва да построи здрав кораб, нарежда му да го натовари със семена от всички растения на света, да сложи в него двойка от всеки животински вид и сам да се качи. Когато потопът идва, Ману е спасен и Вишну прекарва кораба през океана и го отвежда до планински връх на север. Според мен Ману, Декалион и Ной са една и съща митологична фигура. Искате ли още примери?

Катрин му се усмихна насърчително. Беше впечатлена.

Ръдърфорд отново заговори, но този път гласът му прозвуча замислено:

— Струва ми се, че професор Кент, от една страна, е смятал, че тези митове са основани на реални събития, а от друга, са средство за предаване на тайно послание — едно и също тайно послание — и че прадедите ни посредством митовете ни предупреждават през бездните на вековете за приближаващ катаклизъм.

— Значи затова е написал в бележката си, че според него е разкодирал тайно древно послание.

— Да, предполагам, затова. Надявах се днес да разбера. Откритията често се правят от новоизпечени изследователи, а това на професора обещаваше да бъде най-голямото откритие на всички времена. Надявах се от професор Кент да излезе втори Хайнрих Шлиман.

— Кой е той?

— Шлиман е археологът, открил мястото на древна Троя през 1871 г. Бил е аматьор. Всъщност е бил доста успешен бизнесмен и на петдесетгодишна възраст натрупал състояние. Дал си сметка, че никога повече няма да му се налага да работи, така че се върнал в университета и завършил класическия факултет на Сорбоната в Париж. Там изучавал „Илиада“, която всъщност е историята на Троя. В един момент решил, че книгата не е просто мит, че е основана на реални събития и поетът Омир описва истински град, а Ахил и хубавата Елена наистина са живели и не са просто плод на творческа фантазия. Излишно е да казвам, че никой не му повярвал и че е станал за посмешище на академичната общност. Той обаче отишъл на брега на Егейско море, копал три години, открил останките на Троя и опровергал критиците си. Та затова си казах, че от професор Кент може да излезе втори Шлиман… имам предвид начинаещ изследовател, който прави сензационно откритие, защото не е обременен от догматични схващания. Човек, който се доверява на интуицията си.

Катрин потъна в размисъл. Нещо й подсказваше, че езотеричните занимания на професора по някакъв начин са свързани със странните карти, а интуицията й нашепваше, че може да разчита на Джеймс Ръдърфорд, но съмненията все още не я напускаха. Тя го погледна продължително в очите и си пое дълбоко дъх. Реши. Ще му покаже картите, но засега ще запази писмото в тайна.

— Искам да ви покажа нещо важно. Може и да ви прозвучи странно, но по някакъв начин е свързано с днешните събития. Вие сте класик, нали? Разбирате ли нещо от старинни карти?

Въпросът завари Ръдърфорд неподготвен.

— Ъъъ… да, малко.

Катрин се извърна към бюрото и издърпа картите изпод купчината документи. Разстла ги отново на пода и този път у нея не остана и капчица съмнение, че изобразяват истински места.

— Искам добре да ги огледате и да ми кажете дали разпознавате някое от местата или пък дали откривате смисъл в картите. Колкото и странно да ви изглежда това, то има връзка със смъртта на професор Кент. Изпратил ми ги е малко преди да умре.

Ръдърфорд се приближи към бюрото и се зае внимателно да изучава картите. След около минута вдигна очи и я изгледа сериозно.

— Опасявам се, че не мога да ви помогна.

Сърцето на Катрин спря да бие за миг.

Ръдърфорд се усмихна.

— Познавам обаче човек, който може. Доктор Фон Дехенд, професор по география. Ходил съм на няколко негови лекции и трябва да ви кажа, че е брилянтен учен.