Том Мартин: Пирамида

— Господин Поамандре, всичко е наред. Камъкът Бенбен е при нас — открихме го след снощната експлозия. — Катрин се присегна за чантата си, вдигна я и я сложи в скута си. — Как да го върнем на мястото му?

Тя се огледа из отделението. Леглото на Поамандре бе отделено от тези на останалите пациенти посредством завеси. Мястото някак си не изглеждаше подходящо за съхранение на такава ценност. Поамандре отвори и затвори уста. По устните му изгря слаба, но решителна усмивка. Той явно събра всички останали му сили и заговори:

— Не е важно. Камъкът Бенбен не е важен.

Явно очакваше удивлението и недоверието по лицата на посетителите си. Искаше му се да им обясни какво има предвид.

— Той не е нищо. Просто символ.

Катрин не вярваше на ушите си.

— Искате да кажете, че не действа? Но ние го видяхме… снощи…

Поамандре се закашля.

— Не, действа. Просто няма нужда да е точно този камък. Бенбен е съставна част от машината. Онези, които знаят какво да направят, лесно могат да изработят друг. За щастие това знание не е особено разпространено.

Ръдърфорд се подсмихна. „Е, за това си струва човек да умре“.

Поамандре го изгледа.

— Моля ви, просто го оставете някъде. Според мен така ще е най-добре.

Ръдърфорд кимна в знак на съгласие. Поамандре облиза пресъхналите си устни и продължи:

— Станаха чудеса. Смъртта беше на крачка от нас. Човекът в бяло беше спрян. Корпорацията така и не успя да разбере могъществото на пирамидите. Поне част от членовете й са унищожени и за известно време злокобните й планове са забавени.

Катрин се намръщи.

— Но те продължават да унищожават света, нали? Ние просто ги забавихме с няколко дни. Сега, когато вече знаем, че топенето на ледовете ще накара литосферата да се размести, какво трябва да сторим?

Ръдърфорд се огледа, за да се увери, че медицинската сестра не се е появила отнякъде.

— Може би ще открием как самите ние да използваме машината? Можем да овладеем силата й и да отдалечим човечеството от ръба на пропастта. Може би идеите на Безумов са били верни, а просто начините му — погрешни — предположи той.

Поамандре се закашля мъчително и му махна да замълчи.

— Не, Джеймс. Все още никой от нас не е готов да използва силата й. Трябва да се борим с изкушението да използваме машината или да влезем в залата с дневниците. Вие вече знаете достатъчно. Ако се опитате да се противопоставите силом на Корпорацията, или тя ще ви унищожи със сила, или силата ще ви поквари, също както е покварила онези, които са повярвали, че владеят Корпорацията. Има само един-единствен начин, по който можете да се преборите с Корпорацията.

— Какъв е той? — попита Катрин.

— Много просто. Трябва да обясните истината на човечеството. Тъй като не можете насилствено да промените мнението на хората, постепенно ще се превърнете в нова Корпорация. Не забравяйте, че истината е по-силна, от която и да е физическа сила във Вселената. — Поамандре се усмихна. — Навлизаме в нова епоха. Корпорацията изглежда по-могъща от всякога, но това не е вярно. Ние също сме по-близо от всякога до разгрома й. Само ако хората видят истината, ще разберат, че днешните лекарства като „развитие“ и „икономически възход“ всъщност са болести. Тези лекарства не водят до нищо друго, освен до робство. Просто следващото поколение трябва да повярва в това и да предаде тази вяра на децата си. Тогава най-сетне ще се освободим от хватката на Корпорацията и ще извърнем очи към приближаващия катаклизъм. Вярвам, че сме в състояние да го направим. Трябва да го направим. В противен случай видът ни не заслужава да продължи съществуването си. В края на краищата, нещата са много прости, сами ще се уверите в това.

Поамандре спря, за да си поеме дъх.

— Сега сигурно разбирате защо залата с дневниците не е толкова важна. Не е важно и изгубеното тайно знание. Трябва доброволно да се откажем от жаждата си за власт и богатство, защото само чрез тази жажда Корпорацията е в състояние да ни държи в подчинение. Ако успеем да обърнем гръб на този материализъм, истинската същност на Корпорацията и злите й господари ще бъдат разобличени и ще бъдат обречени на забвение. Но за това е нужно огромно усилие. Върнете се в своите страни и се опитайте да положите това усилие. Настоящето все още принадлежи на Корпорацията, но бъдещето, бъдещето е наше…

С тези думи Поамандре се задави от пристъп на суха кашлица. Сестрата незабавно се появи. Тя изгледа строго Катрин и Ръдърфорд. Египтянинът направи последен опит да продължи: