Том Мартин - Пирамида

— Божичко, виж само! Това е Безумов. Качил се е почти до върха.

Катрин допълзя до него и отмахна кичур коса от лицето си. Съзря Безумов високо, почти до върха на пирамидата. Първо пламъците, а после и един лъч от прожектор осветиха странната му фигура, притисната към каменните блокове. Приличаше на човек, който се кани да се самоубие. Тялото му се поклащаше заплашително. Единственото, което го отличаваше от самоубиец обаче, беше фактът, че продължаваше да се катери неумолимо нагоре като мравка, поела към върха. Куршумите непрестанно отскачаха от гранита около него, но непоколебим като опитен алпинист, Безумов продължаваше да движи ръце и крака и да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре.

Инстинктивно, без дори да се замислят, Катрин и Ръдърфорд се изправиха. Безумов им се изплъзваше и не бяха в състояние да направят нищо. Зората почти се пукаше. Бяха безсилни. Нима всичките им усилия, всички пътешествия и опасности са били напразно?

С последен свръхчовешки напън Безумов се добра до върха на Голямата пирамида. Площадката беше дълга седем метра и широка още толкова. Дрехите му плющяха на вятъра, а поривите заплашваха да го отнесат. Той пропълзя на площадката, претърколи се по нея, изчезна от полезрението на стрелците, защитен от тонове камък, и се разсмя лудешки, с пълно гърло.

— Успях! Тук съм! Сега ще видим — сега светът ще разбере, че съм прав.

Той се изправи, извади камъка Бенбен, стисна го здраво и протегна ръце напред. Помътнелите му очи трескаво заопипваха хоризонта в търсене на ярката дъга на изгряващото слънце. Черното небе обаче беше толкова облачно, че слънцето въобще не се виждаше. Докато се взираше напразно в облаците, Безумов чу някакъв ужасен шум, който надмогваше дори виенето на бурния вятър. Стори му се, че хиляди реактивни двигатели работят в унисон. Огледа се объркано и притисна камъка към гърдите си. По лицето му се изписа паника. Извърна се рязко. Брулещият вятър и все още непрогледният мрак допринесоха за объркването му. И тогава го съзря — на около десет метра от него висеше ужасяващ черен самолет. Машината бръмчеше зловещо във въздуха, като някакво противно насекомо. Масивният кръгъл гладък корпус бе с диаметър около двайсет метра. От муцуната на самолета две антени се присягаха зловещо към Безумов. Между антените беше предното стъкло на пилотската кабина, което стоеше на височината на очите му. Безумов му хвърли бърз поглед и се извърна на изток. Там, измежду гъстите облаци, руснакът съзря първия лъч на новата зора. Той се извърна мигновено и изкрещя към отстъпващия мрак:

— Никога! Никога няма да ме спрете! Закъсняхте!

Стъпи здраво в центъра на квадрата на върха на пирамидата. Под краката му беше цялото й масивно тяло. Той вдигна ръце високо над главата си и насочи камъка Бенбен към умиращите звезди. Точно в този момент сякаш започна гръмотевична буря. Светлосини светкавици прорязаха черните облаци и отвсякъде се заспускаха към върха на пирамидата.

Катрин и Ръдърфорд не се сдържаха и потрепнаха от гледката на светкавиците, макар да се намираха на стотици метри от пирамидата, сред пустинните пясъци. Стори им се, че всички гръмотевици на света се събират в юмрук и с ослепителна сила се стоварват върху върха на Голямата пирамида. Последва чутовен гърмеж, експлозия стотици пъти помощна и ярка от гърмежите, които само допреди малко се разнасяха около върха на Голямата пирамида. Двамата се опитаха да се извърнат, но ударната вълна ги повали на пясъка. Последва втора експлозия — по-шумна и от първата. Тя беше от странния самолет. Той явно бе поразен от няколко светкавици едновременно и мигновено се взриви. Парченца метал се разлетяха във всички посоки. Катрин се сви на топка, а Ръдърфорд се опита да я прикрие с тялото си. Молеше се никой от нажежените до червено шрапнели, посипали се от небето, да не ги достигне.

Последните парчета нагорещен метал паднаха на пясъка и се възцари тишина. Дори и вятърът утихна, сякаш смирен от гигантския взрив. Катрин предпазливо свали длани от очите си. Пирамидата си стоеше непоклатима, както и преди. Зад могъщата й снага нощта постепенно отстъпваше и правеше място на слънцето. Беше утрото на пролетното равноденствие и пейзажът изглеждаше така, както и преди десет хиляди години — могъщите пирамиди мълчаливо наблюдаваха лудостта на човечеството. Катрин изпълзя по пясъчната дюна. Пустинята наоколо бе осеяна с парченца от корпуса на самолета. Близо до основата на пирамидата лежаха няколко човешки трупа. Ръдърфорд изпълзя до нея. Загледаха се в странната картина, все още шокирани, неспособни да проронят и дума. Забелязаха, че една след друга пристигат полицейски коли. Египетските полицаи внимателно излизаха от тях и се заемаха да оглеждат останките от самолета и труповете до пирамидата. Внезапно Ръдърфорд забеляза някакъв блестящ предмет в пясъка, на около двайсет метра от тях.