Том Мартин - Пирамида

— Според теб какво има там?

Двамата пристъпиха към вратата и се загледаха в сумрака отвъд.

— Нямам никаква представа… Това е просто невероятно…

Ръдърфорд не можеше да откъсне очи от ослепително красивите стени.

Катрин пристъпи в тунела. Не беше чак толкова тъмен, колкото изглеждаше. И по неговия свод бяха изографисани звезди, които в известна степен го осветяваха. Тя се зае да изследва тунела с разтуптяно от вълнение сърце. Ръдърфорд хвърли последен поглед към невероятните символи по стените и тавана и я последва.

Първият изстрел над платото на Гиза проехтя в момента, в който Безумов стигна най-долния ред от каменни блокове, от южната страна на Голямата пирамида. Вятърът донесе до ушите му звука на гласове, както и откъслечни думи, но не на арабски, а на английски. Някой го беше видял. Той притисна камъка Бенбен до гърдите си и с помощта на свободната си ръка се изкачи върху първия ред от каменни блокове. Чувстваше се като лилипут в страна на гиганти. Огромните десеттонни гранитни блокове стигаха почти до брадичката му. Той се обърна да огледа пустинята, а гърбът му плътно се прилепи до гигантските камъни от втория ред. Наоколо не се виждаше никой. По кого ли стрелят? Къде са?

Внезапно високо в нощното небе, близо до върха на пирамидата, избухна пламък, който ужасно наподобяваше фойерверк.

„Значи все още не са ме забелязали…“

Той внимателно се извърна върху тясното стъпало и с усилие се изкачи върху втория ред от каменни блокове. Пламъкът, който за миг се бе издигнал от южната страна, повися в небесата, вятърът го подхвана и с невероятна скорост го запрати в пустинята. Безумов отново потъна в мрак.

Закатери се лудешки нагоре, като всяка следваща стъпка му костваше огромни усилия. Минутите минаваха. Небето се освети от нов пламък. Безумов се притисна към камъка и положи всички усилия да стане невидим. Вече бе на средата на пирамидата. Гледката надолу към пясъците беше зашеметяваща. Забеляза, че към първия ред от каменни блокове тичат някакви фигурки. Вторият пламък също бе подхванат от пустинния вятър и отнесен във вътрешността. Освен пламъка вятърът подхващаше милиони песъчинки от дюните и ги запращаше във всевъзможни посоки. Дали знаят, че се катери по пирамидата? Той отново се извърна към нея и продължи пътя си. Нямаше къде да се скрие, трябваше да продължи да се изкачва. Сега, вече високо, гранитните блокове ставаха все по-малки, което си бе истинско щастие. Безумов увеличи скоростта. Внезапно, за негов ужас, един лъч светлина премина близо до протегнатата му дясна ръка. Продължи да се издига по могъщото тяло на пирамидата и подобно на жълт призрак се защура на различни страни. Безумов отново замръзна. До върха му оставаше още малко. Метна поглед надолу и забеляза фигурките на четирима мъже, застанали до южната основа на пирамидата. Един от тях държеше мощен фенер. Руснакът отчаяно се огледа вляво и вдясно. До върха му оставаше съвсем малко, а ръбът между южната и западната страна на пирамидата се намираше само на около десет метра вляво. Той се притисна още по-плътно към камъка и започна да се придвижва странишком към него. Лъчът на прожектора обхождаше стената на пирамидата наоколо. Беше само на около два метра от него. В следващия миг спря точно върху Безумов. Извади го от мрака, освети гърдите и главата му и го уподоби на ангел на фона на нощното небе.

Стрелбата последва почти незабавно и куршумите се разпищяха по камъните близо до руснака. При удара си в гранита парчетата олово издаваха зловещи тупкащи звуци. Безумов забърза отчаяно към ъгъла, за миг изгуби равновесие и накрая се метна рисковано, но все пак успя да се прехвърли на западната стена. Преследвачите му се затичаха около основата на пирамидата. Имаше на разположение само няколко секунди. Погледна нагоре — оставаше му съвсем малко. Безумов внимателно постави камъка Бенбен на едно стъпало над главата си, извади револвера, впрегна всичките си знания и умения, получени през дългогодишното му обучение в съветската армия, и се зае методично да стреля.

Хванати ръка за ръка, Катрин и Ръдърфорд напредваха безшумно и бавно през тайнствения сумрак. Беше невъзможно да се установи колко дълго е останало скрито за света това място. Нямаше и никакъв начин да установят кога е било построено. Единствената опорна точка беше фактът, че майсторството на изработката тук бе на същото ниво, както и това във вътрешните камери на Голямата пирамида. Ръдърфорд не бе в състояние да сдържа изумлението си. Очите му просто блестяха от възхищение.