Том Мартин - Пирамида

Катрин го изгледа ужасена — мракобесните му предсказания можеше и да са верни, но той все пак си оставаше напълно луд човек. Трябваше да го спрат.

— Това не е вярно. Ще унищожиш всичко.

Безумов й се усмихна, а зъбите му проблеснаха в сумрака. Самоувереността му почти можеше да се напипа с ръка.

— Нямам намерение да стоя тук и да се карам с вас, все едно сме глупави учени на конференция. Имам прекалено много работа.

С тези думи той се извърна и тръгна обратно по мостчето. Плъзна се като призрак по повърхността на водата, преди да се обърне към тях за последен път:

— Не се опитвайте да ме следвате. Ако все пак ви хрумне да тръгнете по петите ми и нагоре по стълбата, няма да се поколебая да ви застрелям. Ще заключа вратата, от която сте влезли. Не се страхувайте, няма да се задушите и вероятно ще имате късмет да ви освободят, преди да сте умрели от жажда или глад! Довиждане.

Лъчът на фенерчето му трепна за последен път и Безумов изчезна.

Катрин се спусна към Поамандре. Той лежеше по гръб до каменния подиум. Дясната му ръка стискаше напоената с кръв бяла роба, а лявата висеше отпусната безжизнено до тялото. Тя приклекна до него, докосна бузата му и се опита да напипа пулс.

— Джеймс, все още е жив!

Ръдърфорд седеше наведен и над двама им.

— Трябва незабавно да го отведем при лекар. Ще се опитам да се кача до горе.

Катрин извърна глава нагоре и го изгледа.

— Няма смисъл. Нали чу какво каза Безумов?

Ръдърфорд изглеждаше отчаян.

— Какво друго да сторим? Не можем просто да седим тук, да гледаме как Поамандре умира и да чакаме Безумов да задейства машината.

Катрин погледна часовника си.

— До зазоряване остава само още час.

Тя се изправи и отпусна несигурно ръце до тялото си. Помисли за секунда, поклати глава и каза:

— Добре, Джеймс, иди и провери, но моля те, внимавай. Не мога да повярвам, че изминахме толкова много път, само за да подарим камъка Бенбен на Безумов.

Ръдърфорд се извърна, прецапа през водата и бързо се насочи към кладенеца и стълбата в него. Междувременно Катрин се извърна към Поамандре. Клекна до него и внимателно положи главата му в скута си. Устните й се размърдаха и едва чуто зашепнаха на египтянина:

— Моля те, не се предавай, Поамандре, просто положи още малко усилия…

Иван Безумов стигна до върха на стълбата и се измъкна навън през вратата. След непрогледния мрак на кладенеца светлината на звездите му подейства като божия благодат. Можеше да различи очертанията на безжизнения труп на шофьора дори и без помощта на фенерчето си. Изтръска прахта от дрехите си и затвори капака към подземния кладенец. След това сложи масивния катинар в скобите и го заключи. Прескочи трупа на шофьора, измъкна се през вратата и я заключи зад себе си. Беше излязъл вятър и се задаваше буря. Пясъците започваха да се гонят из платото на Гиза, а в далечината се виждаха черни облаци, разкъсвани от време на време от гръмотевици.

След секунди Безумов вече вървеше по дървеното скеле към Голямата пирамида. Свистенето на студения пустинен вятър, което наподобяваше вой на хиена, бе единственият му спътник.

Ръдърфорд изникна от кладенеца обратно в пещерата и прецапа назад към островчето. От челото му се стичаше пот.

— Заключено е — избъбри той, останал почти без дъх. — Не знам какво можем да сторим.

Катрин навлажняваше челото на Поамандре с кърпичка, която потапяше в студената подземна вода. Очите на египтянина се отвориха едва забележимо. Катрин го забеляза и веднага заговори:

— Поамандре, бъди силен! Ще те измъкнем оттук.

Тя изгледа отчаяно Ръдърфорд, който на свой ред ужасено гледаше издъхващия копт. Катрин продължи да навлажнява челото му заговори изключително спокойно, напрегнала цялата си воля, за да прикрие вълната от чувства, които заплашваха да я погълнат:

— Поамандре, има ли друг изход оттук? Има ли някакъв таен изход?

Устата на Поамандре се отвори и затвори, след което с върховно усилие на волята той успя да каже:

— Във водата…

Ръдърфорд приклекна на дясното си коляно.

— Къде?

Поамандре въздъхна едва чуто, след което положи ново усилие и зашепна. Катрин почти долепи ухо до устните му, за да може да го чува.

— Под водата има таен вход, точно зад подиума. Гмурнете се, плувайте и ще излезете в свещените камери. Поемете по дясната галерия, тя ще ви изведе навън по друг път. Каквото и да правите, не влизайте в залата с дневниците. Ако успеете да се измъкнете живи, не казвайте на никого какво сте видели тук. Моля ви, трябва да ми обещаете, че…