Том Мартин - Пирамида

Ледът се е трупал и образувал в продължение на хилядолетия и ако позволим на природата да върви по своя път, ще остане там, докато прецесията на земното кълбо не придвижи Антарктика по-близо до Слънцето и след това, в крайна сметка, след още много хилядолетия, ледът ще започне да се топи. Този процес върви равномерно като часовников механизъм.

Това е тайното послание. Това се опитват да ни кажат гениите на древността и това е една от причините, поради които са изградили световната мрежа от постройки — за да окажат влияние на прецесията и да ни спасят от неизбежната съдба. Но древните са били прекалено малко на брой. Онези, които оцелели след катаклизмите в своята собствена епоха, съвсем не се оказали достатъчно. След няколко поколения изчезнали и ни оставили единствено руините на своите технологии и тайните предупреждения, закодирани в митове.

Катрин беше ужасена.

— И все пак не мога да разбера каква опасност ни заплашва днес. Със сигурност ще минат още няколко хилядолетия преди прецесията да предизвика нов потоп, нали? Процесът може и да е равномерен и неумолим, но протича твърде бавно.

Старият копт я изгледа сериозно.

— В днешно време планетата е балансирана и земната кора е в такова положение, че разпределението на тежестта по нея е равномерно и движението й — незначително. Ако обаче ледовете се разтопят и се превърнат във вода, както се е случило в края на последния ледников период, цялата тази колосална тежест ще се насочи към океана. Вследствие на това, както е станало и в края на ледниковия период, литосферата ще се размести, за да установи нов баланс и да позволи на Земята да продължи въртенето си. В този момент отново ще се хлъзне и ще предизвика края на живота такъв, какъвто го познаваме сега.

— Това, на което сме свидетели днес, е началото на този необратим процес, но предизвикано от човешка ръка. Няма нужда да чакаме бавната прецесия да свърши работата си — сами предизвикваме топенето на ледовете. Древните така и не са успели да предвидят подобен развой. Никога не са предполагали, че човечеството съзнателно ще предизвика унищожението си.

Очите на Катрин се разшириха от ужас. Всичко звучеше ужасно логично.

— Поамандре, нима е прекалено късно да направим нещо? Можем ли да спрем случващото се?

Преди обаче египтянинът да успее да отговори, внезапно до ушите им достигна шум, който идваше от стълбите в кладенеца. Беше ек на стъпки, които се придвижваха възможно най-тихо надолу по стъпалата.

От непрогледния мрак на кладенеца се появи Иван Безумов.

— Извинете ме — каза той с неприкрит сарказъм. — Да не би да ви прекъснах?

С белия си костюм приличаше на призрак, появил се в сенките на подземната пещера.

Той пъхна ръка под сакото си и когато отново я извади, Катрин забеляза, че в нея държи нещо. Сърцето й запрепуска от страх.

— Безумов, какво е това?

— Това, Катрин, е пистолет. По-точно „Хеклер и Кох“.

Руснакът запъна револвера с добре тренирано движение. Катрин, Ръдърфорд и египтянинът замръзнаха по местата си.

— Какво правиш? Да не си полудял? Махни веднага това нещо.

— Не, Катрин, не съм полудял. Искам всички да се отдръпнете от скалата, ей там. И моля без глупости, както се казва по филмите. Не сте първите, които ще застрелям, и силно се съмнявам, че ще сте последните.

Ръдърфорд също се намеси с изключително уплашен глас:

— Защо правиш всичко това, Безумов?

Руснакът отметна глава и се разсмя презрително, но револверът остана насочен към тримата.

— Най-сетне един умен въпрос, доктор Ръдърфорд. Честно казано, усилията, които полагате в изучаването на астрономията, леко ми досадиха. Сега ще ви обясня защо съм насочил револвер към вас. Време е големите просветители от Оксфорд също да научат някой урок.

Той махна многозначително с дулото на револвера и ги накара да се изтеглят в задния край на островчето.

— Правя всичко това, защото един забележителен научен инструмент очаква някой да го задейства.

Без да ги изпуска от мушка, Безумов приклекна и вдигна няколко камъчета от земята. Приближи се към водата и разхвърля камъчетата напосоки из нея. Онези, които паднаха върху прикрития под повърхността мост, можеха да се видят. Безумов тръгна по него към островчето.

— Въпросният инструмент е най-гениалното технологично изобретение, създадено от човечеството. То е толкова изпипано и същевременно сложно, че е в състояние да впрегне силите от въртенето на планетата ни около Слънцето и да ги използва за предпазване на Земята. В сравнение с въпросния механизъм начините, измислени от нас за производство на енергия, са невероятно примитивни. Ти си права, Катрин, механизмът е паметник на прецесията, но заедно с това е създаден, за да задоволява човешките нужди. Енергията от въртеливото движение на Земята може да бъде овладяна и използвана.