Том Мартин - Пирамида

Той пристъпи около каменния подиум, приближи се към тях и продължи предпазливо, сякаш се страхуваше, че ако говори прекалено бързо, ще ги обърка.

— Исус казва на един от учениците си, Петър, че той е скалата, върху която ще построи църквата си. На гръцки, думата „петрос“ освен „скала“ е и име — Петър. Вече споменах, че ние, гностиците, не приемаме думите в книгите на Новия завет буквално, както повечето християни, защото не сме забравили, че те са написани с помощта на гематричен ключ. Това е начин да предадеш старите послания чрез притчи. Притчата е животът, смъртта и възкресението на Христос. Петър, скалата, е старото познание на древните, така както е въплътено в Голямата пирамида в Гиза. Исус изгражда новата си църква върху древно познание и то е тук, до нас, за всички, които имат очи да го видят.

Ръдърфорд слушаше в захлас. Той беше световно признат авторитет по въпросите на митологията и религията, но усещаше, че Поамандре го води към неизследвани територии и че разговорът им въобще не е научно упражнение. Египтянинът се канеше да разкрие тайни, старателно пазени от ушите на хората в продължение на хилядолетия.

Поамандре събра мислите си.

— Както сами можете да видите, върхът на Голямата пирамида липсва. Най-горните пет египетски кубита от постройката са махнати преди много години, преди силата на древното знание да изчезне окончателно. С маханото на върха пирамидата остава с настоящата си височина от 275 египетски кубита. Може да се каже също, че е висока пет големи кубита, тъй като един голям кубит е равен на петдесет и пет египетски кубита. Това, разбира се, не е случайно, тъй като пет е числото на сътворението и прераждането. Симетрията на пентагона е ключът към живота. Това е квинтесенцията — петте части, които съставляват цялото — земята, въздухът, огънят, водата и петият елемент, божествената искра, която превръща останалите четири в живот. Петдесет и пет също само по себе си е пирамидално число — входът на Голямата пирамида естествено се намира на петдесет и петият ред камъни.

Катрин и Джеймс слушаха като омагьосани думите на Поамандре и чакаха.

— Преместеният връх на пирамидата сам по себе си също е пирамида. Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че височината му е пет египетски кубита. Основополагащият принцип на древните, или на носителите на цивилизацията, както ги наричате вие, е бил „както е горе, така и долу“. Иначе казано — правилата, които важат при растежа на единична човешка клетка, важат и при движението на галактиките.

Поамандре направи няколко стъпки назад и се приближи до каменния подиум.

— Тази втора, малка пирамида, която е преместена от Голямата пирамида, на свой ред също има връх. Била е увенчана с камъка Бенбен. Неговият обем е бил точно пет кубически инча 8 8 Един инч е равен на 1/12 от фута, или 2,54 см. — Б.ред. , т.е. съвсем спокойно може да се побере в дланта ви… В продължение на хиляди и хиляди години хората са гадаели какво се е случило с камъка Бенбен — кой го е махнал от върха на пирамидата, къде го е скрил, какво точно представлява той и така нататък.

Поамандре вече беше с гръб към тях, наведен над каменния подиум.

— Ето това е камъкът Бенбен.

Той се извърна. В протегнатата му длан стоеше прекрасна блестяща златна пирамида, висока пет инча. Върхът й бе украсен с кристал, който грееше на светлината на свещите и обливаше стените и тавана на пещерата с милиони ярки пламъчета.

Катрин и Ръдърфорд гледаха онемели. Тя не успя да разбере от какво точно е направен камъкът.

— Какво е това на върха?

— Диамант. Това е „синапено зърно“ или „кикос синапеос“ на гръцки. Гематричната му стойност е 1746. Окръжност с обиколка от 1746 има диаметър 555. Отново се връщаме към петиците.

Челюстта на Ръдърфорд буквално увисна. Не беше в състояние да пророни и дума. Цялата структура придобиваше идеален, божествен смисъл. Числата сякаш падаха надолу и се изкачваха нагоре като водопади от космическа хармония.

Поамандре продължи:

— Освен това 1746 е сборът от стойностите на Слънцето — 666, и на Луната — 1080. Както сигурно знаете, алхимиците са смятали, че животът се заражда от смесването на сяра и живак — сярата е Слънцето, а живакът — Луната. Всичко на Земята е подхранвано от Слънцето — целият живот, дори въртенето на земното кълбо произлиза от гравитационните сили на слънцето. Живакът, божествената искра, влиза в комбинация със сярата и създава живот.