Томас Энгер - Кървава мъгла

Ако е направил това.

Мисълта веднага му се стори абсурдна. Нищо друго не сочеше за нещо различно от това, че Маркус Йерльов беше решил сам да сложи край на живота си. Но Бярне разсъждаваше като извършителя, подготовката, която беше направил — както в стаята на Ерна Педерсен, така и в дома на Йохане Клингенберг. Можеше да е планирал да убие и Маркус Йерльов. Може да се беше погрижил уликите да сочат към Йерльов и всички подозрения да бъдат насочени към един мъртъв човек. Така че самият той да излезе чист.

И да може да убие отново?

Мисълта го накара да се обади на Емилие Блумвик. Докато очакваше отговор, Хенинг се появи до него.

— Какво става? — попита той.

Но Бярне не отговори. Мислите се лутаха, докато крачеше по пътя с телефон до ухото в трафика, който свистеше наоколо. Затвори, защото Емилие Блумвик не отговори.

„Опитай отново” — каза си той. — „Би трябвало да си добър в това. Анализираш бързо, прецизно, ефективно. Да предприемаш правилните стъпки. Ако някога станеш главен следовател, то трябва да го постигнеш в ситуации като тази.”

„Във всеки случай трябваше да има някой, който познаваше Йерльов добре“, мислеше си Бярне. Някой, който да е знаел, че Йерльов ще бъде в Грюнереме точно в този ден.

Внезапно спря.

Разбира се.

Хенинг последва Бярне на улицата, но полицаят дълбоко се беше замислил, докато се опитваше да се свърже с някакъв телефон. В това време звънна телефонът на Хенинг, от номер, който му беше непознат.

Той вдигна.

— Ало. С Хенинг Юл ли разговарям?

Гласът беше на възрастен човек. Хенинг запуши ухото си с пръст, за да изолира уличния шум.

— Да.

— Стоя тук с визитната ви картичка в ръка — каза жената от другата страна на линията.

— А, да — отвърна Хенинг и се сети за възрастната съседка на Ерна Педерсен в Бринкен. Боргни Рамстад, не беше ли това името й?

— Бях при дъщеря си в Берген за няколко дни, нали разбирате, и едва сега се прибирам. Хванах нощния влак. И първото, което видях, беше визитната ви картичка, защипана на вратата. Вие нали не сте търговец или нещо подобно?

— В никакъв случай — отвърна Хенинг. — Исках да разговарям с вас, защото сте била съседка на Ерна Педерсен в продължение на дълги години.

— Да, определено бях. Съседки бяхме 24 години.

Хенинг погледна към Бярне, видя, че той си беше извадил бележника и проверяваше нещо в него.

— Госпожо Рамстад, трябва да ви попитам за няколко неща, които са се случили преди доста години. Неща, свързани именно с Ерна Педерсен.

Хенинг й обясни също така защо.

— О, ужасно е да научиш това — каза тя. — Не съм наваксала новините от последните дни, разбирате ли. Внучето ми има колики.

— Разбирам — отвърна Хенинг. — Но това, от което най-вече се интересувам, са проявите на вандализъм върху къщата на Ерна Педерсен, докато тя все още е била учителка. Разговаряла ли е някога с вас за това?

— О, да, кълна ви се, че го направи. Мога да ви кажа, че Ерна беше направо шокирана от това.

— Знам и че тя е имала своите подозрения кой може да стои зад тези прояви на вандализъм. Каза ли нещо в тази връзка, което да си спомняте?

За момент настъпи тишина. Няколко метра по-нататък Бярне отново допря телефона до ухото си.

— Не съм съвсем сигурна…

— Имало е няколко души, които са се занимавали с това, доколкото разбрах. Но знаете ли дали Ерна Педерсен се е страхувала от някого от тези бандити?

Отново настъпи тишина.

— Във всеки случай трябва да е бил онзи…

И пак тишина.

— Ох, не мога да си спомня как се казваше.

— Опитайте се да…

— Сега се сетих! — извика тя. — Това беше братът на загиналия при злополуката в снежната пещера, нали така?

Бярне размишляваше над онова, което Маркус Йерльов му беше казал по телефона.

„Познавам само Реми.”

Бярне взе листа, който Емил Хаген му беше дал с всички имена. Видя името Реми на него с удебелен шрифт.

Реми Поликсен.

Бярне извади телефона си и позвъни на Фредерик Станг.

— Здравей, аз съм — заяви Бярне. — Можеш ли да провериш дали ще успееш да намериш някого на име Реми Гюликсен в класа на Маркус Йерльов?

— Добре, изчакай малко така.

„Трябва да е Реми Гюликсен” — мислеше си Бярне, докато слушаше как Станг шумолеше из някакви листове от другата страна на линията. Гюликсен беше единственият, когото Маркус Йерльов познаваше от присъствалите в Грюнереме в деня, когато Ерна Педерсен е била убита. Като познат на Йерльов, той също е можел да идва на посещения, да го принуди да погълне един набор капсули морфин и след това да напише загадъчно извинение във фейсбук, което би накарало всички да повярват, че той моли за прошка заради хората, чийто живот е отнел.