Томас Энгер - Кървава мъгла

— Но ти, разбира се, не можеш да пишеш нищо от това, което ти разказвам в момента — продължи Бярне.

— Значи аз ще ти помагам, а ти на мен — не?

Челото на Бярне силно се набръчка.

— Нито пък можем да се съгласим какво евентуално би могъл да тушираш. Много от това също така е известно.

Хенинг го погледна за момент.

— Добре — каза накрая той и махна с ръце. — Слушай. Частите не пасват, какво става тук?

Бярне въздъхна тежко и отново се огледа, преди да се приведе по-близо и да разкаже за общото минало на Йерльов с жертвите му. Разказа за местопрестъпленията, счупените снимки на стената, снимките, които имаше на жертвите в компютъра си, посещението си в Грюнереме , пощенския плик, който откриха с името на Том Свере Педерсен върху него. Извинението във фейсбук…

— Но никой не разбира защо го е направил Йерльов — отчаяно заключи Бярне. — Не открихме и едно-единствено нещо, което да свързва досегашния живот на извършителя, като се изключи, че е бил приятел с Йохане Клингенберг във фейсбук и че е посетил клиниката, в която е живеела Ерна Педерсен. Аз чисто и просто не откривам никакъв мотив.

Хенинг беше седнал малко по-близо до масата. Беше изненадан, че убийствата вероятно имаха един и същ извършител. Същевременно това събуди любопитството му по някакъв начин, какъвто преди не си спомняше.

— А има и няколко малко странни неща. Единият му лаптоп беше напълно чист. Този, на който имаше снимки. Нямаше нито един отпечатък, нито една прашинка. Там той имаше и друг компютър, по-нов, пълен с глупости. Освен това беше изпратил съобщение на един свой приятел малко преди да почине, в което му обясняваше, че в момента играе. „Мразя графиката, но обожавам звука.”

Няколко секунди Бярне гледаше Хенинг, след това сведе погледа си.

— Просто не разбирам — каза и поклати глава.

— С какво се е занимавал той?

— Бил е безработен. Или поне точно тогава.

— А в такъв случай с какво се е занимавал преди?

— Няколко временни работи тук и там. Между другото, работил е и в детски градини, предимно в Осло. Очевидно по малко се е занимавал и с превози. Имал е разрешително за шофьор на камион, работил е в Рингнес няколко месеца, като е извозвал каси с бира тук и там.

Хенинг сложи ръка на брадичката си.

— А има и нещо в малкото момче, от което ме побиват тръпки — продължи Бярне.

Хенинг се опита да си представи извършителя, представи си как той се ядосва в стаята на Ерна Педерсен, как разбива снимка на семейството на сина й. Представи си как се развилнява в жилището на Йохане Клингенберг, как счупва снимката на нейния кръщелник.

И си помисли за усещането, което самият той беше придобил, когато бе видял хубавата снимка на Юнас. Угризенията на съвестта, които продължаваха да го задушават, как никога не би издържал Юнас да го гледа от стената. Това може да е една от причините, поради които Йерльов бе избрал да окачи снимка на класа си върху стената на Ерна Педерсен. Може би е искал тя да има угризения на съвестта.

Хенинг сподели мислите си с Бярне.

— Може би е това — отговори Бярне. — Но защо тогава е счупил и останалите снимки?

— Не е сигурно дали той е бил сърдит на някого от снимките на стената. Тогава щеше да е направил нещо спрямо тях . А малкото момче не може да е успяло да причини нещо лошо на когото и да е, това се подразбира.

Хенинг още веднъж премисли над всичко.

— Ако това, което казваш, че Йерльов е имал особено отношение към снимките, е вярно, то тогава е възможно снимките да са представяли нещо за него.

— Като какво например?

— Не, не знам точно. Може би е бил самотен. Ти не каза ли, че не е имал семейство?

— Да?

— Тогава той може би е завиждал. Защо иначе да се разпалва над снимка на щастливо семейство? Не ги е познавал, нали?

— Не, при всички положения не мислим така. Но той е строшил снимката и на едно малко момче. Едва ли е завиждал и на момченцето…

Хенинг не отговори веднага, но забеляза, че една мисъл, една нишка някъде дълбоко вътре в него не беше достигната.

— Може би е представял нещо от същото, което явно щастливото семейство е имало — бързо отвърна той.

— Какво имаш предвид?

— Самият Йерльов не е имал семейство. Може би му се е искало да има.

— Значи момчето само по себе си не е проблемът — заяви Бярне. — А това, което то представя?

Хенинг махна с ръце.

— Защо не?

Бярне стоеше умислен в тишина няколко секунди. Тогава телефонът му звънна. Той го дръпна към себе си. Хенинг изучаваше израза на лицето на своя съученик, докато слушаше. Зениците му се разшириха. Зяпна с уста.