Томас Энгер - Кървава мъгла

След това се появи отговор, бързо.

— Ясно!

— Ясно!

После настъпи тишина.

Бяха необходими няколко минути, преди един полицай да си свали шлема. Той погледна Бругелан и Санлан с изключително сериозни очи.

— Убеден съм, че Маркус Йерльов стои там — каза полицейският служител и посочи с палец над лявото си рамо. — Но съм абсолютно сигурен, че той е мъртъв и напълно безжизнен.

Маркус Йерльов седеше излегнат в един кожен стол, с ръце настрани, с вкочанен и проблясващ поглед пред себе си. Почти празна бутилка с нещо прозрачно вътре стоеше на масата до него. А на пода под същата тази маса — малка, прозрачна торбичка с две капсулирани таблетки.

Бярне беше виждал капсули морфин и преди.

Това, което първоначално беше помислил за всекидневна, се оказа спалня. Една завивка лежеше на купчина върху леглото. Дрехите бяха захвърлени върху един стол или бяха на камара на пода. Погледът на Бярне се плъзна по празните стени до едно бюро с вестници, книги, хартия и амбалаж, разположени на случаен принцип. По протежение на пода колебливо към ръбовете бяха опънати кабели, бели и черни, водещи към системата за домашно кино в ъгъла. Огромен телевизор беше закачен на стената, със сателитни високоговорители от всяка страна. Имаше два монитора. На единия беше отворен фейсбук, а на другия някаква игра за стреляне.

— Не може да се е случило отдавна — констатира Санлан и скролира надолу във фейсбук профила му. — Обновил е статуса си преди…

Тя провери часовника си.

— Преди два часа и петнадесет минути.

Бярне се приближи с една крачка към нея.

— Какво пише той?

— „Съжалявам.”

Бярне спря.

— Получил е коментари от някои от приятелите си, въпрос: какво има предвид и какво се е случило, но той не е отговорил.

— Значи се е разкайвал — отбеляза Бярне.

— Да. Хванахме момчето — каза Санлан и с облекчение погледна към него. — Ето го там.

Скоро криминалистите поеха контрол над стаята, но Бярне не искаше да си тръгва, преди да е получил още някои отговори. Дълго време отне, преди Анн-Мари Сара да дойде при него. Със себе си тя носеше плик за събиране на доказателства, който му подаде.

— Това тук беше най-отгоре в едно от чекмеджетата му — заяви Сара.

Бярне взе плика. В него имаше плик за писма.

— Виж логото — каза Сара.

Бярне обърна плика и забеляза зелено „Г” с цветя около горния ляв ъгъл.

— Грюнереме — отвърна той.

— Както виждаш, писмото е адресирано до Том Свере Педерсен във Виндерен [53] Виндерен е квартал в Осло. . Синът на Ерна Педерсен.

— Значи Йерльов е проникнал в пощата му — отсече Бярне. — Така е разбрал къде се е намирала Ерна Педерсен, понеже се е била преместила от Йесхайм.

Сара кимна.

Но защо семейната му снимка беше строшена? Откъде идваше тази ярост?

— Други неща, които намерихте вътре?

— Снимки — отвърна Сара. — Купища снимки на компютъра му, както на Йохане Клингенберг, така и на стаята на Ерна Педерсен. Докато снимките на момичето бяха прецизни и доста професионално направени, то снимките на старческия дом са били направени с мобилен телефон.

Бярне пое дълбоко дъх и се опита да сглоби заедно парченцата от пъзела. Маркус Йерльов е имал нещо недовършено както с Ерна Педерсен, така и с Йохане Клингенберг. Намира ги, убива ги, а след това отнема и собствения си живот? Не е ли помогнало? Животът му не си ли е възвърнал равновесието, след като е осъществил отмъщението си? И каква роля е играело в живота му малкото момче на Емилие Блумвик?

Единственото ясно нещо беше, че Маркус Йерльов беше отнел живота си накрая. Отговорите на въпроса какво го беше превърнало в убиец, щяха да дойдат след време.

Хайди Шюс дойде при Хенинг в момента, в който той се канеше да отнесе на масата си чаша прясно кафе, от което се издигаше пара. Темпото, с което тя се движеше, беше зловещо.

— Къде беше? — попита тя заядливо и спря точно пред него.

— Трябваше да върна автомобила под наем — отговори той.

— Не трябваше ли ти да се заемеш с убийството в Бишлет?

— Да.

— Отнесоха го — обясни тя.

— Кого са отнесли?

— Мъжа, който е убил Йохане Клингенберг. Бил е намерен мъртъв. Вероятно е самоубийство.

Хенинг духна внимателно в чашата си и мина покрай нея към мястото си.

— Но тогава значи случаят е приключен.

Първоначално Хайди не каза нищо, само го последва.

— Надявах се на отделна статия за това — заяви тя след малко. — Всичко, с което разполагаме до момента, са пет реда от НТА. Аз ненавиждам НТА, знаеш това.