Томас Энгер - Кървава мъгла

— Колко точно благодарен ще ми бъдете?

Хенинг се поколеба за секунда, преди да извади банкнота от 500 крони от задния си джоб. Мъжът придърпа банкнотата към себе си. Започна да я изучава. След това отиде в задната стаичка, където остана дълго време. Челото му започна да гори, когато един мъж излезе отвътре. Същата къса коса и мустаци.

Той леко кимна на Хенинг, нещо, което последният прие като знак за зелена светлина. Затова попита мъжа, който носеше табелка с името Шераз, дали не може да провери в компютъра си кой е бил в кафенето в понеделник вечерта. Шераз лениво погледна към него и поклати глава.

— Не ми е позволено — отговори той.

— Не, значи.

Не беше очаквал и това. Тогава трябваше да се премине към план „Б”.

Хенинг отвори чантата си и извади купчина листове, които беше разпечатал, преди да тръгне от редакцията. Не знаеше колко профила беше принтирал както от страницата на Министерство на правосъдието, така и от различните политически партии, но бяха много.

— Само ще ви покажа някои лица — каза той. — И искам да ми кажете „стоп”, ако разпознаете човека, идвал тук в понеделник вечерта. Така добре ли е?

Шераз изчака малко, след това кимна неохотно.

— Добре, тогава започваме.

Хенинг остави чантата си. Постави първото лице на тезгяха. Премина през редица политици от опозицията, съветници, членове от парламента, които или са били, или в момента участваха в Комитета по правосъдие. Получаваше единствено отрицателно клатене на главата от Шераз. Хенинг разгръщаше профил след профил, докато Шераз продължаваше да клати глава, все по-отчаян и враждебно настроен.

Накрая той внезапно каза:

— Стоп.

Хенинг спря.

— Върнете се назад.

Хенинг махна най-горния лист. Шераз постави показалеца си по средата на листа, без да казва нищо.

— Сигурен ли сте? — попита Хенинг.

Шераз кимна.

— Добре — отвърна Хенинг, придърпа купчината листове към себе си и я пъхна в чантата си. „Добре похарчени 500 крони” — каза си той и се забърза навън.

Настроението в командната зала беше като в предстартовата зона в ски състезание. Всички бяха нетърпеливи да започнат и да достигнат целта възможно най-бързо. Но трябваше да бъдат направени правилните неща в правилна последователност.

— Добре — каза главен следовател Арилд Йерстад. — Ето какво знаем дотук за Маркус Йерльов. Той е на 37 години, живее в Грурюд [52] Грурюд е район в Осло, наброяващ около 30 000 жители. и е безработен. Няма жена или приятелка, нито пък деца. Родителите му живеят в Йесхайм. Телефонът на Йерльов е включен и знаем, че се намира в близост до една антена, точно до домашния му адрес. Значи вероятността да си е вкъщи е голяма. Аварийният екип е повикан и целият жилищен блок трябва да бъде херметически затворен, преди да влезем вътре.

Няколко души кимнаха.

— Добре — заяви Йерстад. — Тогава да потегляме. Дадено е разрешение за въоръжаване.

Патрулните автомобили се движеха без синя светлина, не искаха да предупреждават Йерльов, че са на път. Бярне погледна към Санлан и видя, че и тя живееше за този момент. Когато се случваше нещо. Нещо, от което щеше да излезе по-малко, ако беше станал главен следовател в Ларвик, във всеки случай на първа линия. Повече бумащина. Повече време, прекарано в офиса.

Наистина ли искаше това?

Пътуването до улица „Бергенсвайен” в Грурюд отне малко по-малко от петнадесет минути. Скоростта, която поддържаха, караше дъждовните капки да барабанят по прозорците. Паркираха на тротоара само на една пресечка от високия блок, в който Йерльов живееше, и притичаха последните метри до входа. Някои търсеха подслон от дъжда под стряхата на входа.

Униформен мъж от аварийния екип отвори вратата и влезе пръв, с още полицейски служители след себе си. Двама застанаха до асансьора, докато други четирима поеха стъпалата. Бярне и Санлан ги последваха. Скоро се изкачиха до осемнадесетия етаж. Санлан дишаше тежко зад него.

Един от униформените силно почука на вратата на Йерльов. Звукът изпълни коридора с кратки, бързи удари. Никакъв отговор. Почукаха отново по-силно. Извикаха го по име. Не получиха никакъв отговор.

Още хора от аварийния екип дойдоха. Единият от тях държеше таран в ръцете си. Около него се освободи място. След това той удари вратата с всичка сила. Вратата поддаде при втория опит. Полицейските служители нахлуха вътре с оръжия в себе си и със силни викове, които никой не биваше да разбира, а от които само да се уплаши.