Томас Энгер - Кървава мъгла

Хенинг включи екрана на своя компютър, отново отвори картата и увеличи градската зона. Получи още повече детайли. Мостове, паркове, постройки. Той отново се зачуди какво бе правила Трине там? Като се остави настрана това, че е ходила да потича късно през нощта.

Не беше голямо разстоянието между Кристиансанд и Копенхаген. Със самолет до Шевик отнема сигурно не повече от 45 минути, може би дори и по-малко. Би могла да е присъствала на конгреса до доста късно през деня и след това да си е тръгнала от срещата.

Да, със сигурност. Освен ако не се е погрижила да си тръгне оттам тайно. Във всеки случай защо би го направила? Защото е трябвало никой да не знае за това. То беше единственото, за което Хенинг се сещаше и което обясняваше нейните действия.

Добре. Какво се намираше на улица „Ньоре Сьогеде” или околността?

Хенинг направи бърза справка в интернет и откри само един хотел. „Крал Артур”, четири звезди. Сигурно там бе живяла. Откри спа съвсем наблизо. Едва ли си е тръгнала затова. Католическата апостолска църква. Не. Зъболекарски кабинет „Белдент”? Вероятно не.

След това го видя.

Клиника „Щъркел”

Клиника за хора с репродуктивни проблеми. Мястото, където човек отива, ако дълго време е опитвал, но така и не е успял да роди деца. „Трине се е опитвала да забременее” — помисли си Хенинг. Той си спомни, че веднъж беше видял една статия във „Виж и чуй” в дома на майка си, в която Трине се превръщаше в лице на неволно бездетните. Все повече и повече норвежки заминаваха за Дания, както знаеше той, за да се опитат да се сдобият с деца. По правило това не беше нещо, което човек прокламираше ясно и открито. Трине може да бе заминала за Дания тайно, за да остане анонимна. А след това всичко е щяло да се случи в деня след конгреса. Може би е направила джогинг обиколка, когато е пристигнала предишната вечер, за да избяга за малко от напрежението.

Въпреки това имаше нещо нередно. Не беше ли успял някой да открие какво бе правила Трине в Дания, а след това — почти една година по-късно — да излезе наяве с най-голямата за всички времена торба помия? Защо това се появяваше сега? Не беше ли открил този някой вече всичко това? И всъщност какво толкова нередно имаше да пътуваш до Дания, за да се опиташ да станеш майка?

Хенинг не успя да стигне далеч. Срещата в Дания също не може да е минала особено добре, след като Трине беше останала бездетна. Но именно това може би не беше толкова необичайно. Клиниките за стерилитет не се обвързваха с никакви гаранции за успех.

Хенинг се опита да помисли кой би спечелил най-много от това Трине да излезе от политиката. Може би всеки би могъл да бъде. Враг от партията, някой от министерството, някой, който чисто и просто не я харесваше. Но някой тук дърпаше конците, помисли си Хенинг. Някой, който наистина много мразеше сестра му.

Но кой?

След като Бярне бе представил разговора с Емилие Блумвик предния ден, теорията му за общ извършител се беше издигнала от „възможна” до „много вероятна”. Дори полицейски инспектор Пиа Ньоклеби трябваше да признае, че допирните точки повече не биваше да бъдат игнорирани, а предишната вечер множество мерки са били предприети. Работата по набавянето на списък с някогашните ученици на Ерна Педерсен беше по-интензивна, непрекъснато се проверяваха списъци с хора, с които досега те са били в контакт и в двата случая с убийство. Освен това се извършваше дистанционно наблюдение на сина на Педерсен и семейството му, както и на семейството на Емилие Блумвик — с особено внимание върху две и половина годишния Себастиан.

Но именно за последното Бярне Бругелан не беше обмислял да разкаже на Емилие Блумвик, когато я прие на първия етаж. Вече беше станало десет часа и той й намери пропуск за посетител, който тя залепи върху тъмносиньото си есенно яке, преди да я съпроводи през охраната и нагоре, до офиса на шестия етаж.

— Как сте? — попита я той, когато седнаха.

Блумвик уклончиво отвърна:

— Не съм спала особено много тази нощ, така да се каже.

Тя се усмихна плахо. Цветът сякаш беше изчезнал от страните й.

— Тогава може би сте успели да помислите малко? — попита я Бярне насърчително.

— Не съм правила почти нищо друго — отвърна тя и махна кичура коса, който беше паднал пред очите й. — Но доникъде не стигнах. Нямам представа кой може да го е извършил.

— Никакво бивше гадже, което би имало добра причина да се сърди на Йохане заради нещо, което е казала или направила много, много отдавна?